Най-старият ловен трофей у нас

Еуфорията от откриването на Варненското злато, за съжаление, го лиши от заслужено внимание

Михаил Михайлов

За съжаление, не е известен фактът, че България притежава най-стария ловен трофей в света. Става въпрос за рога на Тур – Boss Primigenius, открити от архе­олога Иван Иванов във Варненския неоли­тен некропол от четвъртото хилядолетие преди Христа. Няма съмнение, че за да бъдат положени тези рога в гроба на покрит със златни накити вожд, те са имали изключително значение за него. Вероятно самият той е повалил това, два пъти по-голямо от африканския бивол, животно. Варненският неолитен некропол е известен преди всичко с най-старото обработено злато в света. То е по-древно от златото на шумерските царе и египетските фараони. Откриването му през 70-те години в България

ПРЕДИЗВИКВА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ФУРОР В СВЕТА.

Обработено е с изключителна прецизност и има символична, ритуална стойност. Намерени са над хиляда и четиристотин предмета, изработени от чисто злато.

Будят възхищение с прецизната си обработка скиптър и жезъл, утвърждаващи царската власт на погребания. Между тях върху гърдите му се шири слънцеобразен медальон, разкриващ божествения статут на слънчевия диск. Масивните гривни, нахлузени върху бицепсите на покойника, подчер­тават неговата исполинска сила, а множеството солидни обеци напомнят за изключителната му мъдрост.

Сред най-необичайните артефакти е фалос с дупка за ритуално осеменяване на девици, способстващ божественото унаследяване на вожда. Златен лък, медно копие, каменна брадва и дълъг кремъчен нож онагледяват уменията на тази древна цивилизация да изработва изкусни оръжия. Те свидетелстват за съществуването й по нашите земи в края на ка­менната, неолитна епоха – пето хилядолетие преди Христа.

Златни нашивки във формата на древен бивол-тур и накити с негови рога потвърждават суевери­ето на тези наши предци в амулети, наподобяващи непобедими животни, и показват, че турът се е ползвал с божествена почит. Вероятно този, който е имал смелостта и силите да го повали, е ставал вожд на племето.

Рога от турове са откривани на различни места по света (и у нас), но

ТЕ НЕ СА ЛОВНИ ТРОФЕИ, ЗА КОЕТО СВИДЕТЕЛСТВА И ФОРМАТА ИМ.

Става въпрос за опитомени от хората животни, чиито рога в процеса на одомашняване са се издиг­нали нагоре поради закърнелия инстинкт на туро­вете да се бият помежду си и с други животни. Единственият доказан ловен трофей са рогата от Варненския некропол, които са извити напред. Еуфорията по златните предмети и опитите да бъде разгадана тяхната символика обаче засенчват рогата на Тура и те са обречени да гният вечно в подземен склад на Варненския археологически музей.

ИВАН ИВАНОВ ОСЪЗНАВА ТЯХНОТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ

и когато става директор на музея, прави неспо­лучлив опит да убеди комисията да ги включи сред златните артефакти, открити в царския гроб. Разочарован и обезпокоен за съдбата им, Иван, мал­ко преди да почине, ми предложи да ги взема и да ги съхраня за бъдещите поколения, преди да изчезнат или изгният в мазето на музея.

Така най-старият ловен трофей в света попадна у мен. Обещал съм на Иван да го запазя и близо три­десет години го съхранявам непокътнат, далеч от завистта и алчността на богати ловни колекцио­нери.

С нетърпение очаквам ремонта на трофейната за­ла в Съюза на ловците и риболовците, за да оглави експозицията. Би било прекрасно, ако до рогата му бъде изложена и възстановка на тур, за да напомня с внушителните си размери за храбростта на пова­лилия го древен ловец.

Авторът е архитект, дипломат, писател, ловец. Прекарва голяма част от живота си в Африка, включително като дългогодишен почетен консул на България в Намибия. Автор на ловните книги „Бушменска прокоба”, „Африкански пусии” и „Лов и любов”. Наскоро бе удостоен с почетния знак „Златна лаврова клонка” на Министерство на външните работи за приноса му в развитието на българо-намибийските отношения.

От сп. “Лов и риболов”, бр. 6, 2021 г.

Посетете нашата Фейсбук страница