Ненадминатият шахматист на ловното поле

Горският бекас е предпазлив, ловък и повратлив мрачен отшелник

Всеки ловец го разпознава по дъл­гия му клюн и по привлекател­ната изразителност на голямото черно око. Горският бекас е сред най-красивите представители на пернатия ни дивеч и с пъстрото си оперение, по което вели­кият художник – природата, е разпилял всичките си багри.А ако прибавим и реду­ващите се по главата пастелни препаски, Леонардо Да Винчи със сигурност би изля­зъл от гроба, за да го дорисува с перце от крилото.

Разрешеният период за ловуване на бека­сите е от втората събота на август до последния ден на февруари, но те долитат у нас през втората половина на октомври. Любимото обиталище на тази птица е широколистната гора с влажна и сравни­телно мека почва, в която лесно прониква нежната й човка. Среща се из обраслите с нискостеблена растителност участъци. Понякога бекасът се застоява край забуле­ни от храсталаци поточета, особено през сухата есен. Там кълве червейчета, ларви на насекоми, мекотели и теглото му се колебае между 250 и 400 г.

По защитни ходове бекасът е ненадминат шахматист на ловното поле. Понякога така отчайва ловеца и неговия четирикрак помощник, че само улучването на един единствен екземпляр забравя мъката от търсенето и откриването му.

ИМЕТО МУ НА АНГЛИЙСКИ Е SNIPE, А ОТТАМ ПРОИЗЛИЗА И ТЕРМИНА ЗА ОТЛИЧЕН СТРЕЛЕЦ-СНАЙПЕРИСТ.

Бекасът оставя силен мирис и дори кучета­та със слаб нос долавят присъствието му. Пойнтери и сетери, отличаващи се изключително силно обоняние, правят лова му възможен, но при условие, че са в близост до сто­панина си. Усети ли кучето, бекасът прибягва напред, връща се обратно, за да кривне изведнъж встрани, като на отделни места се застоява и изчаква по-нататъшния „развой на събитията”. Понякога причинява две или три стойки на куче­то. Последната е най-къса – ново потвърждение за ловеца да следва кучето си отблизо. Кучето докладва с прикачено на шията звънче. Но това не винаги е ефекти­вен метод. Звънчето трябва да се чува добре, но когато звукът му замре, идва най-сложната задача на ловеца. Дали четириногият помощник се е отдалечил на неизчислимо разстояние? Или, може би, е неподвижен, взел бекаса на стойка сред гъсталаците? Местонахождението на кучето е неизвестно и стопанинът трябва да го открие по интуиция, а това никак не е лесно. Справят се добре бараците и грифоните, тъй като тези кучета се отдалечават на не повече от 20 м от ловеца. Някои вземат кокер-спаньолите, които също кръстосват наблизо. Бекасът, като никоя друга птица, умее да се крие сред листата, а вдигайки се във въздуха, мигно­вено се скрива зад ствола на дърво или между клонака. Американски ловци са изчислили, че

СТРЕЛЕЦЪТ ПРИ ТАКЪВ ЛОВ РАЗПОЛАГА САМО СЪС СЕКУНДА-ДВЕ ЗА ИЗСТРЕЛ

и то при положение, че бекасът излита шумно на крило така, че и глухият да го чуе. По- често птицата излита безмълвно като калугерка на молитва и я усещаме като сянка.

На земята коронният номер на бекаса обаче е да прекъсва дирята си с един-два „жабешки скока’’, да прелетява 50-80 м и да кацва наблизо. При това е важно да се знае, че бекас, по който не е стреляно, винаги може да се вдигне един, два пъти, стига само ловецът да се придвижи 100 м напред и да се доверява на своето куче. Случи ли се обаче внезапно да бъде „настъпен“ от кучето, бекасът се заковава намясто и тогава стойката на птичаря става продължителна. По-опитните птичари го заобикалят и застават на стойка сре­щу дулото на ловеца. Това е моментът да го „зако­вем” със сачми номера 9 и 7, но само в полет.

През октомври-ноември главна трудност са на­падалите листа. Те пречат да се проследи кучето и дори да се забележи излитането на птицата, а това означава и изстрелът да закъснее или въ­обще да се окаже невъзможен. Но именно в това време бекасът държи добре стойката на кучето.

СТРЕЛБАТА Е КОМПЛЕКТ ОТ ИНТУИЦИЯ, БЪРЗИНА И СЪОБРАЗИТЕЛНОСТ,

за да се отгатне, доколкото е възможно, в коя по­сока ще излети бекасът. Стреля се преди птица­та да се е закрила зад дърво. Неведнъж са правени сравнения между полета на обикновената бекасина(Gallinego gallinego) и на горския бекас (Skolopax rustikola). И двете птици кръшкат, бекасината ниско над земята, бекасът – между дърветата. Нерваците стрелят веднага след кръшкането, по-вещите – в мига на самото кръшкане.

Преди години ловувах на бекаси в Резово и с очи­те си видях как птиците кацват съвсем наблизо, сякаш приканват четирикракия ни помощник да ги „настъпи“. Грифонът Пиро се заковаваше на място и се объркваше. Бекасите го надушиха и се пръснаха на различни страни. Стрелях почти от упор и един-единствен екземпляр падна. И досега се чудя как съм успял да го улуча. В едно се уверих: бекасът предизвиква стре­лците, сякаш да ги поощри да му отгат­нат посоката на полета. Колеги уверяваха, че са го гърмели преди да се е закрил зад дърво, но аз отстрелях друг екземпляр между клоните. На същия лов колегата стреля след кръшкането и бекасът си отиде по живо по здраво. Аз го уверявах, че мигът на самото кръшкане е сюблимният момент, а той дълго ме гледаше лошо.

ИСТИНАТА Е И В ОРЪЖИЕТО, И В СТРЕЛЕЦА.

Къси цеви с четвърт и половин шок, а най- добре цилиндър за по-голямо разсейване на сачмите, съчетани с лека пушка, са известен залог за успех. Слуката идва от къси раз­стояния – 15-20 м. Най-благоприятни са безоблачните дни, когато бекасите хитру­ват по-малко и замръзват за повече секунди на стойката на кучето. Джакпот от тото­то е да се направи отстрелната норма – 10 бекаса на ловен излет.

Димитър Стоянов

От бр. 10/2019 г. на сп. “Лов и риболов”

Посетете нашата Фейсбук страница