Необичайна слука на наш кореспондент

Повече от двайсет и пет години Кузман Петров е кореспондент на ловните ни издания за сдруженията от Благоевградска област. В не малко от неговите разкази и репортажи той е имал възможност да научава и да ни съобщава за любопитни и екстремни ловни приключения на ловците от Югозапада. На откриващия ловен излет за тази година този път самият той преживява интересно събитие, за което му предоставяме възможност да опише.

“За всички ловци откриването на ловния сезон е малък, но дългоочакван празник. В четиридесетгодишната ми ловна практика на ловец и коресподент за съюзните издания винаги съм бил подвластен на тръпката за първия излет на съответния сезон и прекрасно разбирам емоцията на колегите. На откриването тази година за групов лов на диви свине след сутрешния инструктаж бях разпределен да бъда на пусия на един от горските пътища в района на ловното поле на ЛРД-Ощава към сдружението в Кресна. Както си му е редът трябваше да си огледам огневия фронт и някои особености на терена и растителността в него. По навик бях съсредоточил вниманието си и за наличие на евентуално оставени следи от диви свине. Загледан в земята, с периферното си зрение усетих присъствие и някакво движение по пътя. Когато вдигнах поглед, на 50-60 метра пред мен спокойно се движеше мечка с две мечета. Категорично ме бяха усетили, преди аз да ги видя, и въпреки това с леко ускорен, но спокоен ход се отдалечаваха от мен.

Изпитах върхова емоция, защото такъв шанс за среща с мечки е рядко събитие. Присъствието на малки мечета е предпоставка майката да бъде напрегната и раздразнителна. Запазих пълна тишина и в продължение на трийсетина секунди се наслаждавах на това неочаквано приключение. Едно от мечетата изглежда беше доста любопитно и от време на време се спираше, изправяше се на малките крачета и ме гледаше с голямо любопитство, докато мама меца безцеремонно го побутваше да не изостава. Жива картинка, от която душата ми преливаше от изненада и удоволствие. Не след дълго на един от завоите на пътя те изчезнаха в гората. Изненадата ми е била толкова голяма, че чак в този момент се усетих, че съм пропуснал златен шанс да направя снимка или клип с телефона си, за което и сега безкрайно съжалявам.“

Това е третата ми среща с този вид диви животни в ловната ми практика, но този път присъствието на малките мечета предизвикваше в мен по-голямо вълнение, даже необяснимо умиление от тази прекрасна горска приказка.

  Когато след гонката разказвах за случилото се на колегите си, те не пропуснаха възможността да ме попитат дали няма някакви странични последици от тази среща, на което сърдечно се разсмях за намека. Липсата на слука на този първи излет въобще не помрачи настроението ми, а нещо повече, бях безкрайно благодарен на случайността за този подарък от невероятната ни жива природа.”