Нов статут за африканските слонове в Червения списък на IUCN

След намаляване на популациите в продължение на няколко десетилетия поради бракониерство и загуба на местообитания африканският горски слон (Loxodonta cyclotis) сега е включен в списъка на „критично” застрашените, а африканският савански слон (Loxodonta africana) е със статут „застрашен“ в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Преди настоящата актуализация от 25 март африканските слонове бяха третирани като един вид, окачествен като „уязвим“. Сега за пръв път горепосочените два вида са оценени по отделно в Червения списък на IUCN. Това се случи след появата на нови генетични доказателства.

 „Африканските слонове играят ключова роля в екосистемите, икономиките и в нашето колективно съжителство с природата по целия свят. Новите оценки в Червения списък на IUCN и на двата вида африкански слонове подчертават постоянния натиск, с който се сблъскват тези емблематични животни – е заявил д-р Бруно Оберле, генерален директор на IUCN. – Трябва спешно да сложим край на бракониерството и да гарантираме запазването на достатъчно подходящи местообитания както за горските, така и за саванските слонове. Няколко африкански държави поеха инициативата през последните години, доказвайки, че можем да обърнем негативните тенденции при популациите на слоновете и че трябва да работим заедно, за да гарантираме, че техният пример може да бъде последван.”

Последните оценки подчертават широкомащабен спад на числеността на африканските слонове на целия континент. Броят на африканските горски слонове е спаднал с повече от 86% за период от 31 години, докато популацията на африканските савански слонове е намаляла с поне 60% за  50 години.

Европейската ловна общност се обедини срещу забраната на оловото

Въпреки общата тенденция на намаляване и на двата вида африкански слонове оценките също подчертават ефекта от успешните дейности по опазване. Мерките срещу бракониерството в глобален мащаб, заедно с  нарастващата подкрепа на законодателството и планирането на земеползването, които се стремят да насърчат съжителството на човека и дивата природа, са от ключово значение за успешното опазване на слоновете. В резултат на това някои горски слонове са се стабилизирали в добре управлявани природозащитни зони в Габон и Република Конго. Броят на саванските слонове също е стабилен като нараства от десетилетия, особено в трансграничната природозащитна зона Каванго-Замбези, която приютява най-голямата субпопулация от този вид на континента.

Горските слонове се срещат в тропическите гори на Централна Африка и в редица местообитания в Западна Африка. Те рядко се припокриват с ареала на саванския слон, който предпочита откритите територии и се среща в различни местообитания в Субсахарска Африка, включително пасища и пустини.

„Малко видове предизвикват чувство на страхопочитание подобно на това, което предизвикват африканските слонове.  Последната оценка ни показва, че дори най-харизматичните видове се нуждаят от нашата безрезервна защита – казва Шон Т. О’Брайън, президент и главен изпълнителен директор на организацията Nature Serve. – Успешните усилия за опазване, които са реализирани до сега, ни носят надежда, но само координираните усилия за обединяване на научни данни, политика и знания за конкретните популации ще помогнат за разрешаването на основния проблем – масовото изчезване на биоразнообразие на нашата планета.“

 „Горският слон и  саванският слон вече са посочени като два отделни вида в допълнение II към Конвенцията за мигриращите видове. Приветстваме признаването от IUCN на два различни вида африкански слонове и се надяваме, че това ще доведе до по-сериозни действия за опазването им.“ – е мнението на Ейми Франкел, изпълнителен секретар на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS).

Червеният списък на IUCN сега включва 134 425 вида, от които 37 480 са застрашени от изчезване.