Новата книга на Стоян Аврамов ни отнася в един интересен и вълнуващ свят

Дългогодишният ръководител на ЛРС-Монтана Стоян Аврамов – вече пенсионер, представя новата си книга – „Из записките на един инженер-лесовъд от родния Северозапад”.

Стоян Аврамов бе член на Управителния съвет на Националната ловна организация, автор на редица публикации в различни медии, в това число и Съюзните издания.

ОТ АВТОРА

Защо пожелах и реших да напиша тази книга? Близо 40 години носих зелената униформа на инженер-лесовъд. Изминава трета година от пенсионирането ми през 2014 г. В чест на 100 годишнината на Ловно-рибарското сдружение „Огоста” гр. Монтана събрах материали и направих подарък – написах първата си книга 2003г. Много пъти при срещи с колеги, приятели, обикновени разговори ми се връщат мисли и спомени за извървения път в моя живот – най- вече трудовия, свързан с природата, горите, водите, лова и риболова на нашия Северозапад. Предлагал съм, в моята организационна работа, на дългогодишни председатели, активисти, обикновени ловци и риболовци да събират и пишат за своите незабравими моменти, за живота и емоциите, случили им се с пушка и въдица в ръка сред природата. Времето не спира, много неща се повтарят, но и много се забравят. Някой спомени имат шанса да станат легенди. Благодарен съм на колегите – Георги Гоцов – председател на ЛРД на Живовци за книгата „Ловни изненади“, на Петър Василев – председател на ЛРД на Портитовци за книгата „История на ЛРД-на“, на Дойчин Еленков за книгата за дружината Говежда.. .Обучавал съм и съм направил две-три поколения ловци и риболовци, а съм работил и с техните бащи, дядовци. Не са малко колегите, които ме съветваха да пиша, защото много съм препатил и знам…

След подаване на оставката на председателя на нашето ЛРС г-н Георги Марков през м. май 2014 г. за председател на УС бе избран инж. Тодор Върбанов. На мой въпрос ще оставам ли на работа, вече като пенсионер, той ми отговори – „инж. Аврамов та вие сте живата история на ЛРС-Огоста, ще останете до 31.12.2014 г. за да ни помогнете да навлезем в правата и задълженията си“.

Истина е ,че работих през тези години на три места, но по специалността си. В Горско стопанство Михайловград – 3 години, Горско-промишлен комбинат, Горско-стопански комбинат и Районна дирекция на горите – гр. Берковица – то е едно предприятие – 5 години и 31 години в ОС на БЛРС и ЛРС Огоста гр. Монтана.

Благодарен съм на съдбата, че ме срещна с българи, обичащи нашия край, нашата природа и те работиха с желание работата си, но от колегите лесовъди, поне аз не знам някой да е споделил в „писания“ своя живот. Тук идва една от причините не на последно място, а може би на първо място, аз да пиша тези редове – книгата

„Мемоарите” на инж. лесовъда Петко Турлаков – един от малкото, но много уважавани от цялата лесовъдска колегия и от много съграждани в България учител, специалист, директор, ръководител от много висок ранг в Министерството на горите. Тази книга аз я имам от години, но я прочетох наново. И какво се оказва – съдбата, т.е. моят трудов път се свързва с пътя на инж. Петко Турлаков. Защо казвам това? Защото аз като студент в V курс във ВЛТИ при дипломирането ми през 1976 г., бях разпределен в Горско Стопански Комбинат гр. Берковица. Там заварих и работих с почти всички колеги лесовъди и директори, с които той е работил като директор на ДТС Видин от 1962-1965 г. и след това до 1975 г. в Районна дирекция на горите в гр. Берковица – като зам. директор и директор /видяно от книгата му стр. 77./

Това, което искам да кажа е, че той отива на работа в Министерството на горите 1975 г., а моят професионален път започна от 1976 г., т.е. мога да споделя спомени от лесовъдската практика на по-старите директори, с които той е работил, а и аз до пенсионирането им, както и за по-младите, постъпили след мен до 2014 г. Освен добри лесовъди и ръководители, те бяха и са ловци и риболовци, а и по закон те са държавният орган, отговарящ за ловно-рибарската дейност и спазването на законността.

Имам голямото желание да отразя правдиво животът ми през тези години, като запълня една празнина за лесовъдската дейност, която е част от Природата, от живота на човека в нашия Северозапад. Базирам се на записките, които съм си водил в над 20 работни дневници и бележници.

Изказвам благодарност на всички ръководители и колеги, с които съм работил. Благодаря и на спонсорите П. Христов, Цв. Цветков, Т. Върбанов, Ив. Петков, Зл. Живков, Цв. Денков, Ив. Ганов, Ал. Марков, Георги Янев, благодарение на които се осъществи моята мечта – отпечатването на тази книга.