Ново произведение от ловец, рибар и писател

Из репортаж на Розалина Евдокимова в сайта на СБЖ – http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33354

…Празникът по повод раждането на новата книга на Йото Пацов беше двоен, защото негов гост беше българският възрожденец и будител, живеещ в САЩ, Ангел Колев, който е създател на проекта „За буквите“ – благодарение на който в Америка вече знаят за българските съвременни писатели, защото чрез него техните творби достигат до читателите.

Книгата „Еписто. Роман в писма“ на Йото Пацов е юбилейното десето издание на родолюбивия проект „За буквите“, чрез който всеотдайно и сърцато българската литература си проправя път в САЩ.    

„ Аз съм редактор на тази книга и съм пристрастен, много пристрастен. толкова, че се гордея с това – каза поетът Николай Милчев. – Гордея се, че точно Йото написа точно такава книга. Книга енциклопедия, книга история, книга психология, хармония и космос. Майсторска работа – на посветен писател, какъвто е Йото Пацов.“

Той нарече новата книга на журналиста „издание, удобно за ръцете, което би могло да бъде чанта на раздавач или писмо в бутилка“…

Откъс от “Ден на Световното дърво”

… Направихме средствата цел, леснината – идеал, прехраната – мечта, егоизма – идея. Спомням си баба Данка, Царство ѝ небесно, задената с огромен товар свежа люцерна, непосилен и за помашки катър, под който се вижда само фустата ѝ и обутите в шарени вълнени чорапи и гумени цървули крачета. Викам ѝ – това цедило ще те вкара в земята, бабо, що не ни викнеш да ти помогнем, ами се мъчиш като мравучка с джанка? А тя подава лице изпод люцерната и отговаря: “Мене, сине, не е ми кеф, ако ми не е зор!”…

Но – за Световното дърво. Аз, като се оглеждам тук, откакто се родих, разбрах, че всички дървета са рожби на това дърво, и корените им пият вода от оня свят долу, а короните са им в Оня свят горе, и като искам да шавна дотам и наблизо няма геран, орел и нож, отивам при някое дърво, което поне двеста-триста години е мътило птици в клонака и змии в корубата си, лягам в корените му, за да стана един от тях, прегръщам ствола му, за да се слея с него, и оставям листата му да ръсят светлина върху ми, та да се изтече от мен тъмнината. И когато вече двамата сме едно, когато нещата престанат да започват и да свършват, когато преди и след се окажат сега или винаги, което е едно и също, а аз съм навсякъде и вече съм абсолютно никой, защото съм се стопил в безкрая на света и самият аз съм станал безкрай, и това е най-прекрасното нещо…

Но връщането е мъчително…

Из “Еписто 7. Ден на Световното дърво”, от “Еписто”, роман в писма. Николай Милчев, редактор. Издателство “Потайниче”, 2016