Няма ГМО в нашата риба

    Не повече от 10% е сивия сектор при продажбата на риба. Това допусна Тодор Ангелов от Агенцията по рибарство и аквакултури (ИАРА).

   Контролът бил на доста сериозно ниво, увери той пред БиТиВи. По думите му, контролът се осъществявал на самото рибовъдно стопанство. Проследявал се и пътят на рибата от рибовъдното стопанство до магазините. Добавяне на друга риба, без документ за произход, е трудно, твърди Ангелов.  

   Според него голям проблем били уличните продавачи, които се опитват да продават видове риба, които са от Атлантическия океан, а ги предлагат като черноморски. Всеки внос се придружава със здравен сертификат освен с документи за произход. Осъществявал се контрол върху произхода на рибата.

   Агенцията по храните пък проверявала качеството на рибата като храна. “Досега не сме засичали риба с ГМО“, подчерта Ангелов, като обаче поясни, че ИАРА нямала функцията да търси ГМО, тъй като не разполага с лаборатория и ветеринарни лекари. 

   Проверките задължително се извършват без предварително предупреждение, увери Пепа Манева от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). БАБХ извършвала проверки и на инспекторите. Колегите работят без предварително предупреждение и извършват проверките с необходимата отговорност, увери Манева.

   “Сив сектор има навсякъде и в България има сив сектор в рибарството“, коментира Йордан Господинов, председател на Асоциацията на производителите на рибни продукти. Според него, сивият сектор се свежда най-вече до дребно мащабния риболов, от който не могат да се контролират количествата риба, които се ловят, защото лодките невинаги пристават на пристанища, на регламентираните места за продажба. Той предложи вариант тези хора да бъдат регистрирани в НАП, за да могат да издават някакви документи.

   Факт е, че внасяме сьомга от Норвегия, където рибата се отглежда в развъдници, в които с ползват оцветители във фуражите, потвърди Господинов.
“Оцветителите са разрешени и те са регламентирани в един много голям регламент, където е описано кои са разрешените и забранените вещества”, подчерта той.

   “Вярно е, че Норвегия не е член на ЕС, но изпълнява законодателството му”, допълни Манева. По думите ѝ, всичко, което се влага във фуражите при храненето, представлява разрешени фуражни добавки. Всяка добавка минава първо през оценка на европейския орган по безопасност на храните и едва тогава може да се влага в определен вид.

   Манева обясни, че контролът от страна на БАБХ се прави на базата на ясно регламентирани критерии. Има лаборатория, която установява съдържанието на ГМО, но за да се вложи един генетично модифициран фураж, той трябва да е оценен на ниво ЕС.