Обледяването на водачите – това неизбежно зло през зимата

Риболовът в типично зимни условия е специфи­чен и съобразен със студеното време, понякога с минусови дневни температури. В този смисъл все­ки рибар е изправен пред типичните трудности с монтажа и боравенето с въдицата и примамките, включително и с контрола на линията.

Всичко това изисква по-спе­циална предварителна под­готовка и най-вече адекватно облекло. Но за тези аспекти от зимния риболов сме гово­рили. Нека сега разгледаме друг типично зимен проблем – обледяването на водачите. За начинаещи колеги, които имат намерение да проведат първи активен сезон през настояща­та зима, може би ще е добре да знаят нещо повече и да взе­мат съответните мерки преди да са се сблъскали с това не­предвидено (или подценявано) усложнение.

Да започнем с прогнозата на синоптиците за утрешния ден. Ако се предвиждат мину­сови температури очевидно ще имаме проблеми с вода­чите. Все пак важно е какви стойности на термометъра се очакват. Ако ще е малко под нулата, с изгледи към затоп­ляне, не е толкова страшно.

Обикновено

проблемът се явява в сутрешните часове

когато е най-студено, впослед­ствие времето омеква и забра­вяме за неприятното обледя­ване. Ако обаче се очакват трайни минусови температури, просто ще трябва да се съо­бразяваме с тях.

При избора на такъми не бива да се доверяваме на мачов прът или на болонезе с много водачи. При тях от­ворът е минимален, особено във връхната част на пръта, която е най-податлива на до­пир с водата, полепнала по събираното влакно. Трябва да уточним, че проблемът се явява най-вече при интензи­вен риболов (на спининг или на плувка), понеже влакното е в почти непрекъснато съпри­косновение с водата. Колкото по-рядко се замята, толкова по-малко ще се обледяват во­дачите. От друга страна, през зимата дънен риболов почти не се практикува. Разчита се основно на риболов на плувка или спининг, така че все пак ще трябва да се търси някакъв компромис.

По-широките водачи са за предпочитане

В такъв случай може да пре­небрегнем тежината на пръта и да потърсим вариант с не дотам качествена изработка, но с по-голям диаметър на во­дачите.

Ако въпреки оптималния за деня избор на такъми обле­дяването е факт, има начини да противодействаме на леда. Най-лесно е моментно задър­жане на върха в топлата ръка или продухване с уста – топли­ят въздух ще стопи ледената корица. Трябва обаче тя да се премахне изцяло, остане ли ледено топче на влакното, още при следващото навиване то отново ще се превърне в сто­пер при достигане на първия водач и процедурата ще тряб­ва да се повтаря. В умерено студено време след всяко про­духване би трябвало да може безпроблемно да се заметне поне два-три пъти. При незна­чително обледяване, продух­ването е често прилаган трик. Някои колеги постигат по-бърз ефект с лапане в уста на вър­ха, но това все пак крие риско­ве от замърсяване.

По-надеждно е да се снаб­дим със

специална смазка против заледяване

или поне с шишенце глицерин, който се намира във всяка ап­тека. Това помага донякъде, но процедурата трябва да се повтаря през известно време, за да има дълготраен ефект.

Когато температурата започ­не да спада и отиде в критично ниски стойности (например към минус 10 градуса С) всякакви опити да се предпази влакното и водачите от обледяването ста­ват напразни. Тогава замръз­ват и полепналите по линията капчици, а влакното придобива вид на дебел канап. Всъщност, при такива температури веро­ятно и тялото ще се възпроти­ви на понататъчния тормоз и е разумно час по-скоро да се потърси подслон и топлина. Все пак риболовът трябва да е удоволствие, а не безсмис­лено изпитание на човешките възможности.

Радослав МАРКОВ

Посетете нашата Фейсбук страница