(Обновена) Единственият в Европа център за здравето на дивеча е в България

На 18 и 19 декември в хотелски комплекс „Риу Правец Спа Резорт” гр. Правец се проведе двудневен семинар на тема „Надзор на болестите по дивеча – ролята на ловците“. Този семинар постави началото на втория в света център за опазване на здравето на дивеча, като първият такъв е създаден в Канада.

Центърът е учреден от Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC), Федерацията на ловните асоциации на страните членки на Европейския съюз (FACE) и Световната организация за здравето на животните (OIE). В рамките му се обединяват експерти различни организации и институции с цел превенция и борба с различните заболявания по животните. С общи усилия и обмяна на опит те ще търсят решения за ограничаване и справяне с болестите по дивеча.

В семинара участваха представители на ловните съюзи и ветеринарните власти от 18 държави, официални лица от Европейската комисия и националните институции. Сред тях бе и г-н Бернар Лозе, почетен президент на Международния съвет по лова и опазването на дивеча (CIC). Той сподели пред присъстващите, че идеята за създаване на центъра се е зародила преди около седем години в България.

От българска страна участваха БАБХ, ИАГ, представители на горските и ловни стопанства и двама представител на НЛРС-СЛРБ.

Основната тема, която се обсъди, бе разпространението на африканската чума по свинете в Европа и мерките, които са предприети в редица европейски държави.  

Основният акцент, който беше поставен, беше ключовата роля на ловците в мониторинга, превенцията и контрола на заболяването.

Като цяло се стигна до следните по-важните изводи:

• Да се подобри взаимодействието между ловците и ветеринарните власти.
• Да се подобри информираността на ловците, чрез провеждане на обучения и разпространение на информационни материали.
• Да се повиши активността на ловците в цялостния процес, което включва наблюдение на промени в динамиката на популацията; засичане на клинични белези и смъртност, събиране на проби и предоставянето им за изследване на ветеринарните власти, и не на последно място правилното управление на дивечовите популации.
• Да се оптимизират мерките за биосигурност по време на лов, които биха забавили разпространението на заразата. Тези мерки включват препоръки за първична обработка на дивеча в специално изградени за тази цел помещения, дезинфекциране на мястото, където е било отстреляно животното, дезинфекциране на автомобила, с който се транспортира и др.
• Превантивно да се  редуцира размера на популацията на дива свиня до 0,5 индивида на 100 ха. Приоритетно да се отстрелват зрели женски индивиди. В някои държави като Латвия правителството заплаща на ловците по 100 евро за всяка отстреляна зряла женска;
• Да се ограничи или напълно забрани груповото ловуване с кучета, тъй като то кара животните да мигрират принудително и допринася за по-бързото разпространение на заболяването.
• Временно се разрешават забранени до този момент методи и средства за лов като: използването на нощни прицели и заглушители, ловуване от автомобили, капани, късо нарезно оръжие и др.
• Ограничаване или пълна забрана за подхранване на дивеча, което намалява възможността от предаване на заболяването между различните групи индивиди на дадена територия.

Като извод, който може да се направи е че бързото разпространение на заболяването се дължи най-вече на човешкия фактор, поради което само в рамките на няколко часа може да възникне ново огнище намиращо се на няколкостотин километра от най-близкото такова, какъвто е и случая в Република Чехия. До момента няма ваксина въпреки множеството опити да бъде разработена такава, смъртността при свинете достига почти 100% и винаги води до драматичен спад на популацията на дива свиня в засегнатите райони. 

Димитър Константинов