Общоевропейска оценка на популациите – Противоречиви наблюдения за вълка

В края на октомври беше издаден официалният доклад за екологичната мре­жа „Натура 2000“. В доклада се отчита положителното развитие на вълчите популации, но в същото време оценките на консервационния статус на вълка показват различна картина. Логично специалистите си задават въпроса защо.

Докладът описва в детайли периода 2013-2018 г. както от консервационна, така и от по­пулационна гледна точка. Да­нните са събрани на базата на информация, подадена от страните членки на ЕС в съот­ветствие с член 17 от Дирек­тивата за местообитанията.

Докато тенденциите за числеността на популациите са предимно неизвестни за повечето групи диви живот­ни, докладът подчертава, че числеността на евразийския бобър и вълка в ЕС показват увеличаващи се тенденции за популациите и са сред основ­ните бенефициенти на прила­ганите мерки.

Глиганът на сал се оказа макет сниман в Полша (СНИМКИ)

В общ план предприетите мерки за растежа на попу­лацията, възстановяването на хабитатите на видовете и няколко проекта LIFE водят до положително развитие на следните едри хищници в няколко държави-членки: ка­фява мечка, вълк, иберийски и евроазиатски рис в няколко държави-членки.

По-рано тази година Фе­дерацията на европейските ловни асоциации (FACE) вни­мателно изследва чл. 17 във връзка с докладите за вълка в Директивата за хабитатите. На база на сравнителен ана­лиз резултатите показват от­белязания напредък не само по отношение тенденциите в популациите, но също и в ка­чеството на местообитанията и разширяването на ареала им. Въпреки това тази изклю­чително положителна тенден­ция не е отчетена в оценките на цялостния консервационен статус на страните членки. Консервационният статус е от изключително значение, тъй като служи като барометър за това как страните-членки постигат основните цели на Директивата за хабитатите и влияе значително на упра­влението и опазването на видовете на национално рав­нище.

В сравнение с резултатите от европейския доклад „Със­тоянието на природата ‘2015“ оценките на популациите с положителен консервацио­нен статус са намалели от 19 (2007 – 2012) на 18 (2013 – 2018). За същия период броят на докладите с отрицателна оценка за състоянието на вълка се увеличава от 13 на 19. Това се дължи главно на увеличения брой нови докла­ди, произтичащи от увелича­ването на ареала на вълчите местообитания.