Ограничаване употребата на оловните боеприпаси във влажните зони: Защо предложението на Европейската комисия е толкова проблематично?

Тази статия е изготвена от членовете на ESSF (Европейски форум за стрелкови спортове) по повод интензивното лобиране от екологични неправителствени организации, включително в социалните медии, по отношение на предстоящото гласуване на предложението за ограничаване употребата на оловни боеприпаси чрез регламента REACH (Регламент на ЕС, приет с цел подобряване защитата на здравето на човека и околната среда от рискове, предизвикани от употребата на химикали).

23 държави-членки на Европейския съюз вече са прекратили употребата на оловните боприпаси за лов във влажни зони. През последните пет години се работи за разработване на общоевропейско ограничение за тези боеприпаси във влажните зони. Европейската агенция по химикали (ECHA) даде своето становище, но нещата излязоха от контрол, когато Европейската комисия (ЕК) започна да представя своите предложения за обсъждане в рамките на Комитета на регламента REACH. Не е изненадващо, че ЕК не успя да получи достатъчно подкрепа от правителствата и беше принудена да направи корекции. Те, обаче, не са достатъчни, за да разрешат няколко основни проблема. Въпреки че настоящото предложение е на практика неприложимо и очевидно незаконно, ЕК поиска предварително гласуване чрез писмена процедура на 24 юни 2020 г. Държавите-членки имат право до 15 юли 2020 г. да изразят своята позиция (положителна, отрицателна или въздържала се).

Ще забрани ли Европа оловните муниции? (ВИДЕО)

Дискриминационно обърнатия принцип на доказване на вина

Предложението на ЕК е като никое друго досега. Съгласно този предложен регламент, ловците ще трябва да докажат невинност, ако притежават оловни боеприпаси дори в буферна зона от 100 м извън влажни зони, когато се прибират от лов вкъщи. В текста на предложението на ЕК това се нарича „Хващане на ловци в действие“, което едва ли е подходящ език за законодателно предложение.

По-конкретно, предложението на ЕК създава правна презумпция, при която ловците, които имат  у себе си оловни боеприпаси, да доказват, че са стреляли/ловували другаде, а не във влажните зони, ако бъдат проверени от служителите на реда при преминаването си от един ловен район в друг. Забравила ли е ЕК за презумпцията за невинност, която е изключително важен принцип в правото на ЕС и е считана за израз на върховенството на закона във всички държави-членки? Казано по-просто, предлага се да се наруши основен принцип на правораздаването, а именно, че си невинен до доказване на противното. Прокуратурата трябва да доказва виновност, а не ловците невинност. Следователно, предложението на ЕК представлява неуместна намеса в основните принципи на правото в ЕС.

Неизпълнимото определение за влажни и буферни зони

ЕК предлага да се използва пълното рамсарско определение за влажните зони (без никакво обозначение като Рамсарска конвенция), което разширява обхвата до райони без видима вода, включително всички торфени зони. Това определение е много непонятно за ловците и служителите по прилагането на регламента кои райони са торфени площи (включително много сухи горски територии) и къде такива торфени зони и вода се срещат в полето. Положението става още по сложно, тъй като дефиницията на Рамсарската конвенция включва цялата водна площ, независимо от размера, включително 1m² временна вода, която се появява в иначе сухо поле след обилен дъжд. Това в комбинация със 100 метра буферни зони ще създаде голямо объркване и означава, че дефиницията на влажните зони е подвижна в зависимост от метеорологичните условия. Това е невъзможно да се приложи на практика и ще доведе до абсурда държавите-членки да инвестират огромни средства в картографиране и в опит да обучат служители и ловци на правоприлагане на регламента чрез насоки за това, какво е влажна зона.

Интересно е да се отбележи, че предложението на ECHA забранява стрелбата с оловни боеприпаси „във влажни зони или от където изстреляните оловни сачми ще се приземят във влажна зона“, докато ЕК продължава да настоява за фиксирани буферни зони, въпреки че държавите-членки са изразили недоволството си пред Комитета на REACH. Предложението на ЕК е причудливо, тъй като означава, че е напълно нормално да се изстреля оловен боеприпас към влажни зони отвъд 100 метра.

По-важното е, че този подход е против правото на ЕС, тъй като не отговаря на изискванията на принципа за правната сигурност, тъй като не е достатъчно подробен за практическо приложение. Например, той не дава на ловците ясно и точно разбиране на техните права и задължения, нито дава възможност на националните съдилища да гарантират спазването на тези права и задължения. Следователно ще има множество случаи, при които ловците и служителите на реда няма да знаят дали попадат в рамките на или извън предвидения обхват на ограничението.

Относно преходния период

Без никаква социално-икономическа обосновка ЕК предлага много по-кратък преходен период (24 месеца) в сравнение с предложението на ECHA (36 месеца). Периодът на преход трябва да бъде най-малко 36 месеца според социално-икономическия анализ на ECHA и 60 месеца за страни, които нямат ограничения в използването на оловни боеприпаси в момента (Ирландия, Словения, Малта, Полша, Румъния).

Без освобождаване за полицейска и военна употреба

Странно е, че няма позоваване, изрично или по друг начин, че използването на оловни боеприпаси от полицията и военните е извън обхвата на предложението на ЕК.

Разширяване обхвата на REACH

От правна гледна точка е много неясно дали регламентът REACH, първоначално предназначен за „индустрията“, може законно да се прилага за ловците като „потребители“ на оловни боеприпаси. REACH никога не е прилаган в този контекст и по този начин обхватът му ще се разшири далеч отвъд идеята за първоначалното му създаване. Например, етанолът е опасно вещество съгласно REACH, така че може би регламентът може да бъде разширен, за да се ограничи на европейските граждани консумацията на алкохол?

Критиката от страна на индустрията, ловците и други потребители към предложението на ЕК не е по политически причини, а на основание, че нейните предложения са технически неиздържани и юридически необосновани. В никакъв случай настоящото предложение на ЕК не следва принципите за „по-добро регулиране“. Комисията имаше много възможности да отстрани недостатъците в крайно неадекватнния си проект и неяснотата в своите разпоредби.

Трябва да се отбележи, че проектът за ограничение, ако бъде приет, би засегнал държавите-членки и най-вече 7 милиона ловци в Европа до степен, която не може да бъде пренебрегната. Настоящото предложение на ЕК може да допринесе за широка правна несигурност и правна нестабилност за държавите-членки и европейските ловци. Ето защо, ЕК следва да предложи текст, който е далеч по коректен и разбираем.

Оловните тежести са без алтернатива за повечето риболовци

ЗА ESSF

Европейският форум за стрелкови спортове (ESSF) е неформална платформа, където представители на международни органи, работещи на европейско ниво в областта на спортната стрелба, лова, колекционирането на огнестрелни оръжия, търговия и производство поддържат отворен диалог за обсъждане на въпроси от общ интерес, по-специално екологични, правни, политически и социално-икономически аспекти на тези дейности.

Членове на ESSF са Европейската асоциация за гражданска търговия с оръжия (AECAC), Асоциацията на европейските производители на спортни боеприпаси (AFEMS), Европейският съвет за стрелкови спортове (ESSC), Асоциацията на европейските производители на спортно огнестрелно оръжие (ESFAM), Федерацията на европейските ловни асоциации (FACE), Фондацията на европейските дружества на колекционерите на оръжие (FESAC) и Европейският институт за ловно и спортно оръжие (IEACS).

В тези сектори работят повече от 600 000 души в Европа, а годишният оборот е около 40 милиарда евро, като се включват и приходите, генерирани от ловни и стрелкови дейности. Като цяло това включва 14 000 търговци на дребно, 300 000 колекционери и над 10 милиона ловци и спортни стрелци в Европа.