Особености в улова на пролетна каракуда

Има я в почти всеки равнинен водоем със стоя­ща вода – голям язовир, баластриера, старо речно корито, езеро или малко микроязовирче. Лови се по всички познати методи, но дали е толкова сигурна цел…

В днешно време каракуда­та вече не е онази лесна и общодостъпна риба, с която даже и децата прохождаха в риболова. Сякаш с времето се изхитри, нашата каракуда стана мнителна и претенциозна, налага спе­цифичен хранителен график, който мени през сезоните. Из­глежда и тя се вживява в роля­та на синоптик и при предсто­ящо влошаване на времето се отдръпва.

И все пак каракуда все още може да се хване, даже

да се направи приятен риболов

ако човек подходи сериозно към подготовката и избере оптималната тактика. Да ви­дим какъв подход бихме при­ложили през пролетта. Сега се търси на къса дистанция, в близост до брега или сред крайбрежна растителност от шавари, тръстики и други ук­рития. Там хем намира удобни места за предстоящо мръсте­не, хем си набавя храна, хем е защитена от набези на хищ­ници.

Практиката показва, щом водата се затопли до 12-14 градуса може да се проведе сполучлив риболов на караку­да. Най-вероятно това ще се случи към края на март, а още по-сигурно в началото на ап­рил. Задължително се търси

удобна просека сред растителността

а ако няма такава, стръвта може да се презентира в от­вес, между стъблата на ша­варите или непосредствено до тях. Има риск от закачане на въдицата, но той трябва да се поеме. Отдалечи ли се при­мамката от „златната мина”, нищо чудно да се стигне до напразно очакване и разоча­рования.

В такива ситуации уместно е

да се избере директен телескоп

понеже лесно се борави по вертикалата, стига полоса­та във височина да е чиста и да няма съприкосновение с надвесени клони. Може да се лови и с обикновен прът с макара. Това ще позволи по- голяма мобилност по брега и възможности да се облови по-обширна територия. Ако водата е размътена от пъл­новодие или вследствие на пролетни валежи, нуждата от стриктна маскировка отпада. Но ако е бистра, ще се наложи повечко внимание – ограниче­ни действия по брега, безшум­но придвижване, адекватно на околната среда облекло.

Не трябва да се забравя, че сега ще се лови на малка дъл­бочина, може и под метър, а ако плашливата риба усети човешко присъствие, нищо чудно да остане пасивна и мнителна.

С оглед на всичко това трябва да се внимава и със за­хранването. Ако ще се ползва някаква фирмена храна, да е в разумни количества и в тон с дънния грунт. При бистра вода е по-добре да се стрелят само малки дози бели червеи или да се пускат в отвес омесени с почва накълцани торни чер­веи и оформени на топчета с големина на орех.

Хранителното петно да не е голямо

Не повече от метър в диаме­тър. Колкото по-концентрира­но се подава храната, толкова по-добре. Разбира се, примам­ката трябва да се спуска точно там, за да има ефект. Залага се изцяло на жива стръв – тор­ни или бели червеи, а може и комбинации от тях, ако във во­доема присъстват по-едри ка­ракуди. Животинската стръв е предпочитана през пролетта, заради нуждата на рибата от протеини.

И накрая един чисто такти­чески трик: може да се обо­собят две хранителни петна на близки позиции и да се редуват от време на време. Това се налага ако от избра­ното място се хванат няколко каракуди, но с предизвикания шум при ваденето останали­те се стресират и кълването спре. Все пак при пролетния риболов е важно да се търси динамика.

Даниел ДОНКОВ

Посетете нашата Фейсбук страница