От в. “Наслука” – бр. 49 – В ЛРД-Дюлево нуждите на дивеча са на първо място

Костадин БУЮКЛИЕВ

„Целогодишно подхранваме едрия и дребния дивеч, като обръщаме сериозно внимание и на пернатите – споделя Димитър Реленков, баща на Ненко Реленков, който е председател на ЛРД-Дюлево към ЛРС-Панагюрище. – И може би сме сред „отличниците“ в този вид дейност в рамките на панагюрското сдружение. Зареждаме 6 хранилки за диви свине, 3 за сърни и зайци и 80 за пернати. Най-ангажирани с това сме аз, другият пенсионер Иван Стоев и секретарят на сдружението Димитър Методиев. Задължително подхранваме веднъж седмично и проверяваме всички хранилки. Много често обаче, някои от тях са по-посещавани от дивеча и ги зареждаме по-често. Може би това е причината през излетите тази година да виждаме много яребици, зайци  и особено сърни, по които от години не стреляме. Радваме им се, въпреки че разсейват гончетата ни от свинския лов. Сега, с настъпването на зимата, засилваме подхранването на дивеча, въпреки че имаме стотици декари ниви с отлично пораснали засети през есента жита. В снежна обстановка, ако е необходимо, зареждаме по три и повече пъти, защото обичаме природата и дивеча“.

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ДИВИЯ СВЯТ Е ДОСТОЙНО ЗА ПРИМЕР

Гостувал съм на много дружини в страната, но продължавам да се възхищавам  от отношението към природата на дюлевци и чистотата, която те поддържат в ловните си полета. На всеки излет, след като приключат първите гонки, ловците се събират на определени места, за да обядват. Те са в местностите „Гатера”, „Акациите”, „Водоема” и „Поленито”. Ръководителят на излета се обажда по радиостанциите и всички се отправят към сборния пункт. Обядват заедно и като привършват, един от ловците минава край всичките си колеги и в найлоновата торба се събират и най-малките отпадъци, включително фасовете на пушачите. Тръгнат ли към следобедната гонка, мястото остава чисто сякаш човешки крак не е стъпвал там. Тази практика е установена от години и стриктно се спазва. Същата чистота се поддържа и на пусиите. Нищо не се хвърля по земята.

„Желанието на ловците ни е да оставим природата такава, каквато сме я намерили – казва председателят на дружината Ненко Реленков. Дори често почистваме падналите сухи клони от млади израстъци на дъб, бор, мъждрян.

След разфасоването на отстреляна дива свиня, основен обект на лов при нас, прибираме костите за ловните кучета, а вътрешностите и кожата заравяме или затискаме с камъни. Това правим и с отстреляните хищници, от които резваме лявото ухо и част от левия крак, за да отчетем слуката“.

Често гостувам на ЛРД-Дюлево и винаги се радвам като видя как се спазват стриктно описаните навици. Ако подобна култура имаше във всички дружини, природата би ни била истински благодарна. Своята признателност тя изразява с величествената си красота през различните сезони, а тази красота кара ловците да се чувстват част от нея – горди като дърветата й, щастливи като росните й поляни, омаяни от ароматите на треви и билки, смирени заради здравето, което ни дарява дивият свят.