От в. “Наслука: Комбайни, трактори и пожари гонят пъдпъдъка
Любомир Любенов, вестник “Наслука”
Седмица преди откриването на новия ловен сезон голяма част от дружинките в област Монтана са обзети от безпокойство.
„Пъдпъдъците ги няма в ловните ни полета. Жътвата без плашещи устройства на комбайните, бързото разораване на стърнищата и пожарите в полето прогонват, а на места и унищожават пъдпъдъчите ята. Очертава се слаб лов на малките птички, което през последните години се превърна в тревожна тенденция!”, споделят ловци.
В региона на Монтана от Дунав до полите на Стара планина тази година бяха ожънати 514 700 дка ечемик, пшеница и рапица. В повечето райони обаче след комбайните веднага тръгнаха мощни трактори и разораха стърнищата, където обикновено гнездят прелетните птички.
Пред грохота на машините част от пъдпъдъците панически бягат в масивите със слънчоглед и царевица, а цели ята се изнасят към по-спокойни места с треви и роса в Предбалкана, разказват ловци-фермери.
„Ситуацията е доста критична. Голяма част от полските ни дружинки съобщават, че седмици преди откриването на лова в районите им пъдпъдък почти не пее. Една от причините е в окрупненото монокултурно земеделие, което преобладава в Дунавската равнина.
Няма оставени синори и защитни пояси, разорани са дори черните пътища. Фирми-гиганти владеят десетки и стотици хиляди декари земя и жънат, без да оборудват машините си с плашещи устройства. Последвалото бързо разораване или обработка с химикали на стърнищата прогонват и унищожават и малкото останали птичета.
От няколко години бием тревога за тези проблеми, но не срещаме разбиране и не получаваме помощ нито от държавните органи, нито от природозащитните организации!”, казва инж. Константин Костов – ръководител на Ловно-рибарското сдружение „Огоста” в Монтана.
При нормален отстрел на около 10 000 пъдпъдъци на сезон миналата година на територията на монтанското сдружение са отчетени 3 738 – над два пъти по-слабо от очакваното. Малко по-добро е положението в равнината Златия край Вълчедръм, където има много малки и средни стопанства и фермерите не са унищожили местообитанията на дивеча.
Според опитни ловци обаче традиционният от десетилетия летен лов в Дунавската равнина е на път да се превърне в далечен спомен.
„От няколко години още от юли пъдпъдъкът емигрира от нивите ни. Преди жътвата го чуваме да пее, но после, като тръгнат комбайните и тракторите, изчезва. Миналата година ударих само три птички, горе-долу такава бе слуката и на повечето ми колеги. И то след километри ходене!”, ядосва се Павлин Добрилов от дружинката в с. Габровница – ловец с 26-годишен стаж.
Според ветерани-ловци, които помнят времената, когато още на изгрев слънце правели по една норма пъдпъдъци, изчезването на малките птички започнало с плащането на субсидии на българските земеделци.
„Заради пари фермерите разораха всичко – слогове, храсти, хълмчета. Орат и стърнищата още през юли, защото след жътвата земята е по-мека и харчат по- малко гориво. Не остана къде мравка да се скрие. Никой не контролира и пръскането с агропрепарати. Използват се силни отрови, които морят птици и животни като чума”, възмущават се ловците.
Сред причините за прогонването на пъдпъдъците от плодородните полета са и масовите палежи на ниви, стърнища и поляни през последните години. Само през първите 15 дни на юли в област Монтана са опожарени 4181 дка със сухи треви и 1570 дка стърнища. Но нито един подпалвач не е заловен и наказан.
„Ако ловците не предприемем активни действия и държавата не вземе спешни мерки за спиране на вредните въздействия върху природната среда, пъдпъдъкът ще се превърне в изчезващ вид у нас. Наложителни са и много по-тежки санкции за ловуващите пъдпъдък с примамващи устройства, което при намалелия брой на птиците нанася още по-големи щети.
Иначе, както доскоро гърци и италианци идваха на лов за пъдпъдъци в България, нашите ловци ще пътуват до други страни, за да ловуват или поне да снимат пъдпъдъци!”, смята Стоян Ангелов – специалист по лова в сдружение “Сокол” в Берковица.

Подобни новини
УС на НЛРС-СЛРБ предложи размера на отчисления членски внос за 2026 г.
На свое заседание, проведено на 29 април, Управителният съвет на НЛРС-СЛРБ обсъди отчисления членски внос в организацията за 2026 г. То...
Ловът в крайграничните ловни полета
Повод за тези размишления ми дадоха разговорите и контактите с ловци от дружинки, които ловуват в непосредствена близост до държавната ...
Къде какво кълве по родните водоеми към 29 април
ЧЕРНОМОРИЕТО
Някъде към средата на април се хванаха първи сафриди в района на пристанищата във Варна и Бургас. Към 29 април рибите ...
Луис де ла Пеня е новият президент на CIC
Под мотото „Икономика на дивата природа“ се проведе 72-та Генерална асaмблея на Международния съвет по лова и опазване на дивеч (CIC)....
Обучиха бъдещи модератори на обществени дискусии в рамките на проект „Мрежи в действие“
В периода 21–23 април 2026 г. в село Кърпачево, разположено в района на Деветашкото плато, се проведе тридневно обучение за подготовка ...
500 души празнуваха 120-годишнината на ЛРС-Карлово
По много подобаващ начин отбелязаха 120-годишнината на Карловското сдружение. Над 500 човека – ловци, риболовци и техните семейства, пр...
Първи заргани на нашето море
Заради хладното време през април новините за морски риболов сякаш се позабавиха. Обявихме за първи хванати попчета, за присъствие на ...
В ЛРС-Сандански отчетоха сезона със самочувствие
Отчетното общо събрание на ловното сдружение "Сокол 1920" в Сандански беше поредното доказателство, че там, където се пресичат съвремен...



