От в. “Наслука: Комбайни, трактори и пожари гонят пъдпъдъка

Любомир Любенов, вестник “Наслука”

Седмица преди откриването на новия ловен сезон голяма част от дружинките в област Монтана са обзети от безпокойство.

„Пъдпъдъците ги няма в ловните ни полета. Жътвата без плашещи устройства на ком­байните, бързото разораване на стърни­щата и пожарите в полето прогонват, а на места и унищожават пъдпъдъчите ята. Очертава се слаб лов на малките птички, което през последните години се превърна в тре­вожна тенденция!”, споделят ловци.

В региона на Монтана от Дунав до по­лите на Стара планина тази година бяха ожънати 514 700 дка ечемик, пшеница и рапица. В повечето райони обаче след комбайните веднага тръгнаха мощни трак­тори и разораха стърнищата, където обик­новено гнездят прелетните птички.

Пред грохота на машините част от пъдпъдъците панически бягат в масивите със слънчо­глед и царевица, а цели ята се изнасят към по-спокойни места с треви и роса в Предбалкана, разказват ловци-фермери.

„Ситуацията е доста кри­тична. Голяма част от полски­те ни дружинки съобщават, че седмици преди откриването на лова в районите им пъд­пъдък почти не пее. Една от причините е в окрупненото монокултурно земеделие, което преобладава в Дунавската равнина.

Няма оставе­ни синори и защитни пояси, разорани са дори черните пътища. Фирми-гиганти вла­деят десетки и стотици хиля­ди декари земя и жънат, без да оборудват машините си с плашещи устройства. Пос­ледвалото бързо разораване или обработка с химикали на стърнищата прогонват и уни­щожават и малкото останали птичета.

От няколко години бием тревога за тези пробле­ми, но не срещаме разбиране и не получаваме помощ нито от държавните органи, нито от природозащитните органи­зации!”, казва инж. Констан­тин Костов – ръководител на Ловно-рибарското сдружение „Огоста” в Монтана.

При нор­мален отстрел на около 10 000 пъдпъдъци на сезон ми­налата година на територията на монтанското сдружение са отчетени 3 738 – над два пъти по-слабо от очакваното. Мал­ко по-добро е положението в равнината Златия край Въл­чедръм, където има много малки и средни стопанства и фермерите не са унищожили местообитанията на дивеча.

Според опитни ловци обаче традиционният от десетиле­тия летен лов в Дунавската равнина е на път да се пре­върне в далечен спомен.

„От няколко години още от юли пъдпъдъкът емигрира от ни­вите ни. Преди жътвата го чуваме да пее, но после, като тръгнат комбайните и тракто­рите, изчезва. Миналата го­дина ударих само три птички, горе-долу такава бе слуката и на повечето ми колеги. И то след километри ходене!”, ядосва се Павлин Добрилов от дружинката в с. Габровни­ца – ловец с 26-годишен стаж.

Според ветерани-ловци, кои­то помнят времената, когато още на изгрев слънце праве­ли по една норма пъдпъдъци, изчезването на малките птич­ки започнало с плащането на субсидии на българските земеделци.

„Заради пари фермерите разораха всичко – слогове, храсти, хълмчета. Орат и стърнищата още през юли, защото след жътвата земята е по-мека и харчат по- малко гориво. Не остана къде мравка да се скрие. Никой не контролира и пръскането с агропрепарати. Използват се силни отрови, които морят птици и животни като чума”, възмущават се ловците.

Сред причините за прогонването на пъдпъдъците от плодород­ните полета са и масовите палежи на ниви, стърнища и поляни през последните годи­ни. Само през първите 15 дни на юли в област Монтана са опожарени 4181 дка със сухи треви и 1570 дка стърнища. Но нито един подпалвач не е заловен и наказан.

„Ако ло­вците не предприемем актив­ни действия и държавата не вземе спешни мерки за спи­ране на вредните въздейст­вия върху природната среда, пъдпъдъкът ще се превърне в изчезващ вид у нас. Нало­жителни са и много по-тежки санкции за ловуващите пъд­пъдък с примамващи устрой­ства, което при намалелия брой на птиците нанася още по-големи щети.

Иначе, както доскоро гърци и италианци идваха на лов за пъдпъдъци в България, нашите ловци ще пътуват до други страни, за да ловуват или поне да снимат пъдпъдъци!”, смята Стоян Ангелов – специалист по лова в сдружение “Сокол” в Берковица.