От в. “Наслука”: Царските елени и бачковските ловци

Костадин Буюклиев, Асеновград

Дядо ми Янко Буюклиев от Бачково беше страстен ло­вец, но спазваше стриктно етичните и моралните норми на неписания ловен закон. Той беше и един от първите ор­ганизирани ловци в района. Обичаше лакърдиите и често разказваше спомените си за интересни излети и срещи. Особено любим му беше споменът за царските елени, кой­то го споделям с читателите.

„Бяхме на заек в района на „Конника”. Гончето ми, Ги­зда, още с пускането подгони едър дългоух и право към мене. Претъркули се от пър­вия изстрел. Помилвах куч­ката, а после й казах: „А сега иди да намериш и закараш зайче и на Димитър Гълъбов. Няма да го гониш, защото нали знаеш той е с една ръка и по-бавно вдига пушката.”

И Гизда се втурна към билото зад „Луковица”. Не минаха и 5 минути и подгони заек точ­но към пусията на Митя. Оня дублира и кучката престана да лае. Тръгнах към него и предоволни бяхме слезли на шосето, когато зад нас спря лека кола. Обърнахме се и гледаме – царя. Веднага му взехме започест. А той ус­михнат ни тупа по раменете и дума:

– Свободно! Били сте на лов, а и слука имате. Браво! Защо не отстреляхте още един заек?

– Ваше величество – за­ставам отново мирно и ор­говарям, – ние искаме да има емоции при всеки излет, затова не се нахвърляме на повече.

– По сърни и елени стреля­те ли ? – пита ни царят.

– Елени няма в нашия край – нито вляво, нито вдясно от течението на реката.

– До две седмици ще имате. Ще ви се обади кметът кога и къде ще докараме елен и две кошути.

– Най-добре ще е да ги пус­нем в района малко преди „Луковица”, посока хижата „Свети Никола”, „Юртове” и „Безово” – поразвързах си езика аз, -там паша за тях колкото щеш, изворчета, в деретата шуми вода…

– Ето ви и 100 лв. за фу­раж. Ще го закупите и на­правите десетина хранилки край изворчета. И на ловци­те от Асеновград и Бачково ще разчитам да ги опазвате. Забранява се ловът в този район.

Взе си довиждане и поте­глиха с царицата за Бачков­ския манастир. И стана както каза Негово Величество. С ловци от Асеновград по­срещнахме елен и две кошу­ти и ги пуснахме в определен район. Царят ни бе изпратил още пари за подхранване и сол. И започнаха нашите грижи. Много често вижда­хме красавецът и кошутите и се радвахме. А на проле­тта имаха вече и малки. За няколко следващи години в онова десетилетие от 1930 г. стана доста голямо стадо, на което най-много се радваха туристите, които изкачваха връх „Безово” и „Червената скала”.

Няколко пъти цар Борис Трети идваше с придворен офицер в Бачковския мана­стир. Аз ги придружавах в неделните утра през „Клу­вията”, през „40 кълки” се изкачвахме на „Червената скала”, а от там към „Момчо­вата скала” и „Безово”. Сли­захме през юртовете в Ба­чково. Царят се радваше, че елените се бяха разселили в Преспанския дял на Родопите, който потъва в равното тракийско поле.

Почти след всяка обиколка той ни дава­ше по малко пари. „За църву­ли и навуща, дето ги късате в грижите за елените” – усмих­ваше се той. Обичахме от все сърце Негово Величест­во, защото беше истински ловец и човек с невероятна обич към природата и диве­ча. След смъртта му зареж­дахме хранилките, гледахме красивите животни и тъгувахме като деца, а те ни гледа­ха от далеко и ни разбираха.“