От в. “Наслука”: Ветеранка задава тон на дружината
Габрово, Мариана Мандичева
Този ловен сезон ще бъде 35-и по ред, откакто Ганка Стоянова Петрова от ЛРД-Плачковци към СЛРД „Стринава”-Дряново, е неизменен ловец, щедро раздаващ се ловен другар. Тя е от хората, за които поговорката „Приятел в нужда се познава”, напълно важи. Тя е душата на Радевската група, на която групов отговорник е Детелин Бачийски.
„От ученичка бях запалена по стрелбата – разказва тя. – Ходех на състезания по стрелба с пушка, като съм печелила много от тях, връщала съм се с предметни награди и грамоти. Баща ми, Стоян Георгиев, беше запален ловец в дружинка Плачковци. Ловци са и брат ми Георги, и вуйчо ми Грозьо Станчев, който ми подари първата ми пушка, когато станах ловец през 1982 г. – двуцевка „Меркел”, с която и досега ловувам. Втората ми пушка е спомен от баща ми – ИЖ, двуцевка.
ТАТКО МИ ПОМОГНА ДА РАЗБИРАМ ПРИРОДАТА И ДА Я ОБИЧАМ
Той ме запали по лова. Ходехме за гъби, бродех по баирите сама. И мен, и брат ми, татко ни учи да стреляме. Той беше голям хищничар. Беше естествено и аз да искам да стана ловец, още повече че в района нямаше нито една жена ловец. Дълго време бях отхвърляна, защото тогава ловната площ беше недостатъчна. Но от есента на 1982 г. вече станах ловец, издържах без никакви притеснения изпита, който се проведе в Габрово, в ловна база „Гергини”. Тръгнах на лов с Москвич 408, който още карам. С него превозвах отстреляния дивеч през годините на така наречения промишлен лов при планиран отстрел на сърна и глиган“ – споделя Ганка Петрова.
Впрочем човекът, който най-дълбоко я сродява с природата, е съпругът й Петър Цанев, риболовец, който никога не се е връщал у дома без риба. Те сключват брак през 1971 г. Откакто се запознават, тя неизменно е до него край водоемите и реките. Той приготвя стръвта и всички останали такъми, – храната и бивака. Обикалят цяла България. Спомените от това време, прекарано с приятели, са незабравими. През 1974 г. тя също си вади риболовен билет, като съпругът й бди над всяка риболовна тънкост, обяснява й всичко.
Първите й слуки са на Плачковската рекичка, където лови мряна и пъстърва. После прескачат на езерото в Трявна и малко по-късно стигат до язовир „Жребчево“, Искър, Староречка… За риболовния им тандем дядо й Георги казвал: „Единият чака Михаля, а другият го гони”. Но става така, че коварна болест отнемa съпруга й от този свят и тя остава сама. Ловът и ловните другари са отдушникът, те запълват тази голяма празнина, като още по-всеотдайното отдаване на мъжкото хоби осмисля още по-сериозно живота й.
„Когато през 1989 г. съпругът ми почина, почувствах, че трябва да бъда сред природата – да ми даде живот, да се разсейвам, да ме зарежда, за да продължа живота си. Сред ловците се чувствах като сред свои. Бях първа в ловностопанските мероприятия, те също отбиваха тъжните ми мисли. Редовно ходех да подхранвам. Сега младите колеги ме освобождават. Правехме листници, косяхме сено и го събирахме на купи, зарибявахме реките“ – разказва Ганка.
„Познавам Ганка от 1989 г. Без нея мероприятие в групата не става. Точен човек е, мъжкарана и всички я уважават“ – допълва Бойка Божанова, която е счетоводител на СЛРД „Стринава”- Дряново.
Когато става ловец, членовете на дружинката са 80 и над 100 само риболовци, като много от ловците упражняват и двете хобита. Избират я за секретар. Скоро изкарва курс и взема документ за подборен отстрел на благороден елен, дива свиня и сърна.
„Ние сме три групи в дружинка Плачковци.
ДЪЛБОКО ЦЕНИМ ТРАДИЦИИТЕ НА ДРУГАРСТВО, ВЗАИМОПОМОЩ И КОЛЕКТИВИЗЪМ
Няма празник, на който да не сме заедно и със семействата. Трите групи заедно откриваме и закриваме всеки ловен с много веселба. Редуваме един от трите заслона, но изглежда най-любим ни е този, до с. Гръбчево. Заедно празнуваме всички празници през годината. Аз съм сама жена в групата, но всички ме уважават и обичат“.
С по-голям ловен стаж от нея е Димо Цанев, един от ловците за подражание, който е бил член на управителните съвети в Трявна и Дряново, много години е бил председател, синовете му също са ловци. Той е от представителите на гилдията, които продължават да респектират с примера си.
„Когато отидох на лов, не се страхувах от нищо, напротив чувствах се спокойна, в позната атмосфера, което дължа на баща ми. Първото си прасе отстрелях скоро, след като станах ловец. Разпределиха ни по пусиите, кучетата вдигнаха прасета, видях да излизат четири – бягаха пред гората долу. Две се отдалечиха и тръгнаха назад, другите две бягаха напред. Гръмнах по едното – падна. Беше стотина килограма. Същия ден имаше и промишлен лов и аз отстрелях сръндак. Помня го като вчера. Беше ден на късмета.
Дотук Ганка е отстреляла над десет диви прасета. Най- голямото й излиза близо до с. Драгневци. „Сутринта заявих на ръководителя на лова, че искам да ме изпрати на сериозна пусия, където ще мине прасе. Ръководител беше Иван Петков, който вече не е между живите“.
От многото ситуации две не може да ги забрави, защото успехът идва в тандем с колега. При първата ранява едно прасе, до нея е млад колега и тя му виква да го доубие. Друг път в един ден бие две по-малки прасета, които падат с два изстрела, а третото като чува шумотевицата, се връща и става слука на друг колега.
„Интересното в лова е, че година с година не се повтарят. 2010 г. беше най-добра за групата“ – казва Ганка.
На 8 септември опитната ловджийка ще навърши 68 години. По професия е икономист, работила е в големи фирми, като се пенсионира в службата по местни данъци и такси в Габрово.
ПРОДЪЛЖАВАМ! ЗА МЕН ЛОВЪТ Е РАЗТОВАРВАНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЕ!
Благодаря на учителя ми в лова, бай Петър Момчев, който е по-възрастният от мен колега в групата. Той на 19 юли навърши 82 години. На много неща ме е научил. Благодарение на него аз се изградих като ловец. Пожелавам му жизненост както досега, да бъде все така добър колега и приятел. Той е човек, който не крие опита си, а го раздава. Предал го е не само на мен, но и на всички по-млади колеги обича да обяснява и да се раздава. Да ни е жив и здрав! Благодаря и на всички колеги в групата. Пожелавам им да запазим групата си все така единна и с уважение към ценностите и традициите на дедите ни.
За нас напълно важи правилото – както работим, така и се веселим. Пеем много, а аз най-често им давам тон за песента „Хубава си, моя горо”. Пожелавам и на председателя на дружината Георги Добрев, който е млад човек, да работи ентусиазирано и нахъсано в името на добрия лов и добрите взаимоотношения помежду ни“ – завършва с ентусиазъм разказа си Ганка Петрова.
От новия брой 31, 3 август, на вестник “Наслука”
Подобни новини
ЛРС-Хасково се готви за юбилей
2026-та година е юбилейна за Ловно-рибарското сдружение в Хасково. Навършват се 130 години от основаването на ловно-стрелческото ...
Свободните водоеми по време на пролетната забрана
Отговорните институции отново полазиха по нервите на рибарите с абсурдно забавяне на очакваната информация. Всички знаят разпоредбите н...
Стартира записването за Националния турнир на НЛРС-СЛРБ по ловна стрелба „Компак Спортинг“ 2026 – очакват ви големи награди
Начините на записване можете да откриете в края на статията
Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в Б...
Влезе традиционната пролетна забрана за риболов
Според разпоредбите на Закона за рибарството и аквакултурите, пролетно-лятно размножаващите се риби са защитени със забрана за риболов ...
ЛРС–Свищов – Положението с дивите свине е зле
Не могат да се похвалят ловците от ЛРС-Свищов с популацията на дивите прасета. В ловните полета на крайдунавската община те никога не с...
Размътена Тунджа дава кефали, но…
От години не бях виждал Тунджа с толкова високо ниво. Течението, което вървеше забързано и на талази, изглеждаше дори страховито. На в...
ЛРС-Кърджали – Увеличават се сърните и благородните елени в Източните Родопи
На територията на ЛРС-Кърджали няма фрапиращи разлики в броя на дивеча през 2025 и 2026 г. Това показват окончателните резултати от таз...
Отлично организирана таксация в ЛРС-Хасково
При отлична организация премина традиционната таксация в ЛРС-Хасково. Всички дружини без изключение масово се включиха в преброяването ...



