Петицията на FACE бе подписана от ловците в ЛРД-Алеко Константиново

Подготвката за отриването на ловния сезон на гургулица никога не съвпада с втората събота на август. Тя започва поне седмица преди това. Ловецът опознава бъдещия си ловен район, преглежда дали слънчогледът е узрял, след това местата, на които природата му е дала своите естествени укрития, и накрая идва преброяването и набелязването на местата, от които минава прелетът на дивеча.

След като направихме това в късния петъчен следобед, аз с колегата ми ловец и състудент Цветан Тронков и  софийският ни приятел Антон Иванов в съботната утрин на 13 август се запътихме към новопостроеният  ловният дом на ЛРД-Алеко Константиново към ЛРС-Пазарджик, където беше сборният пункт на ловците, откриващи ловния сезон в тази дружина.

Нямаше ловец от ЛРД-Алеко Константиново, който да не се включи в петицията на  Федерацията на европейските ловни асоциации в защита на лова в Европа.

Ловният ден ни ден започна с по един изтрел във въздуха в памет на починалият ми баща и дългогодишен кореспондент на съюзните медии Спас Спасов, който никога не бе пропускал радостта от откриването за сезона. Тази година бяхме с един ловец по-малко.

Не след  дълго покрай Тронков, ниско над слънчогледовите пити в района на ВЕЦ Алеко, прелетяха първите две гургулици, като след единичния изстрел едната от тях падна извън насажденията. Дебютантът на този тип лов тази година бе четириногият помощник на Цветан, английският сетер А-Рейн, минал вече през „академията“ на небезизвестният софийски ловен майстор Ицо Грозков. Със прецизен апорт и изключителна дисциплина А-Рейн  донесе гургулицата на неговия стопанин, като дори държейки я в уста, успя да позира за снимка.

В следващите минути с вдигането на слънцето и намляващата сянка, за сметка на увеличаващата се пареща горещина, прелетът ставаше по-интензивен. Антон вече бе с две отсреляни гургулици, а аз бях с една, която излезе в гръб, но с добра концентрация и бърза реакция успях да отстрелям. Сетерът на Тронков, който със завидна бързина опозна този тип лов с причакване, успяваше да следи изстрела и тръгваше към гургулиците веднага след тяхното отстрелване.

Крайният резултат от лова и единодушното заключение бе, че гургулица има, но това не е най-важната част от ловия излет,  а седемте трофея на Цветан, четерите мой и трите на Антон ни дадоха добри емоции, благодарност към природата и още едни приятни спомени за ловното другарство.

Василен СПАСОВ