Платиката се настани трайно в „Панчарево“, става доминиращ вид

Години наред ентусиазирани софийски ри­боловци полагаха усилия да заселят платика в язовир „Панчарево“.

Това обикновено ставаше след риболов на близкия язовир „Искър“, къ­дето тази риба има стабилна популация.

Хва­щаните от там платики се съхраняваха живи в подходящи бидони и се пренасяха, а краткото време за пътуване ги запазваше живи дори и да не са им осигурени най-подходящи условия при транспортиране.

Доколко такъв подход изпълняваше всички законови изисквания по зарибяването е друг въпрос, но е факт, че мисията на софиян­ци успя – платиката вече се настани трайно в „Панчарево“, въпреки, че имаше известни трудности с адаптацията в началото.

При­помняме, че години наред така и никой не съумяваше да хване от искърските преселни­ци и даже се чуваха мнения, че не й понася водата в близкия до столицата язовир, нари­чан открай време от софиянци Панчаревското езеро.

В днешни дни, щом стане дума за „Панчарево“ и евенту­ален улов от там, обикновено се започва с платика, после бабушка, уклей. Това са

рибите от така наречената „Голяма тройка“.

В недалечното минало тази условна класация изглеждаше различно. Имаше доста кара­куда и костур, но тези риби по една или друга причина загуби­ха позиции и сега не са масови.

Да споделя мнението си за инвазията на платиката и доминацията й ме накара един скорошен мой излет на язовира.

Реших да пробвам плувкаджийски риболов на сте­ната – едно от популярните и посещавани от рибари места. Нека уточня, че обрастването с водна растителност обхвана по-голяма част от бреговата ивица и завзе изцяло плитката приустиева част.

Слой от водни треви има и по стената.

Това до голяма степен ограничава възможностите за замятане на въдици от каме­нистия бряг. По тази причина рибарското присъствие там в последно време не е такова, каквото помним от по-далечни години.

Намерих време за риболов в делничен ден и наоколо няма­ше много ентусиасти. Бях при­готвил две въдици – болонеза и мач. Тръгнах с болонезата, но с леката линия не можех да постигна желаната дистан­ция. Реших все пак да търся риба в по-дълбока вода (поне 4,5-5 метра), което налагаше да замятам по-навътре. Зато­ва предпочетох мачовата въ­дица. Подходих с класическо захранване с по-тежки топки, а стръвта ми беше двойка бели червеи тип „мартеничка“.

Бър­зо се събраха риби на петното и започнах да трупам актив. На ранина кълването беше много приятно, на моменти дори ин­тензивно. Имах и пропуски, но с времето натрупах приличен актив.

За престоя си от около 6 часа (до ранния следобед) хванах общо 26 платики от различна големина и една-единствена бабушка. Друга риба така и не се обади. Е, как да не твърдя за такава доминация.

При това имах 3 платики от искърските „тави“, другите бяха по-дреб­ни, но достатъчно израсли, за да ми доставят истинско удоволствие и безусловно да впиша този излет в графа „ус­пешни“.

Накрая изсипах обратно живарника, за да дам шанс на рибите да се размножат. Стига ми само тази награда – да ос­тавят „Панчарево“

свободен по време на забраната.

За мен това е най-интерес­ната дестинация в района на столицата.

Дотук нищо не споменах за щуката, а тази риба също за­служава внимание. При това с отпаднала вече забрана, заради преминал размножите­лен период.

Заблатяването на водоема и последвалото го об­растване с водна растителност става все по-застрашително и притеснително и за рибари, и за местната общественост.

Но има и хубаво в лошата тенденция,а това е, че се създадоха ти­пичните местообитания за зъбатия хищник и той се въз­ползва в пълна степен от това.

Сега щуката я има навсякъде, а рибарите все повече се при­страстяват към нея. В приусти­евата част даже влизат с лодки да я ловят целенасочено сред килимите от водорасли.

Там е истинско царство на щуката, което мами и спинингисти, и традиционалисти с въдици на тапа и живи рибки за стръв.

Пламен ГЕОРГИЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница