Подхранването на дивеча в Западните Родопи – Неотложен ангажимент за ловците от дружините в Кочан и Сатовча

Ако ловните излети през активния ловен сезон са върхът на емоционалните преживявания, то първите месеци след тях са най-верният критерии за това, дали наистина се чувстваме и действаме като стопани на дивеча в поверените ловни полета.

Това е и периодът, когато естествената хранителна среда и ресурси за дивеча са почти изчерпани. Затова и стратегията на ловните дружинки трябва да се насочи преимуществено към това съюзно задължение.

Това беше и поводът да потърсим информация как върви тази кампания с председателите на ловните дружинки в селата Кочан и Сатовча към Гоцеделчевското ловно-рибарско сдружение – Здравко Камбошев и Наум Странджев.

Тук, в дъбрашкия дял на Родопите, има прекрасни условия за всички видове дивеч. За неговото трайно присъствие в местните ловни полета решаващо е спокойствието и храната. И в двете дружинки от няколко години ловците непрекъснато увеличават площите с дивечови ниви – основно с овес и земна ябълка.

Сухата маса на житните култури се съхранява за зареждане на хранилките през първите месеци на годината, а към тях се добавят и сухи фуражи от люцерна, сено и листници от подходящи видове – дъб , бреза , бряст.

Нововъведението със засяване на земна ябълка се оказа много перспективно – тези кореноплодни лесно и естествено се разсейват в района и се предпочитат от всички видове дивеч – диви свине, сърни, дори и заек.

Най-опитните ловци в Кочан – Емил Кумбарев, Велизар Татучев,  Здравко Камбошев, с опита и авторитета си мотивират младите ловци, които са основните изпълнители по почистването, ремонтирането и зареждането на хранилките.

Осъзнали са и ефекта и ползата от солищата, защото тези минерали са решаващи за добрата кондиция на дивеча преди размножителния период.

Хранилките за сърни в местностите на с. Сатовча – „Камбовото”, „Сливата”, „Палова мандра” и др., отговарят на изискванията за удобство и предпазване от валежи. Зареждането с фуражи е приятен ангажимент на най-младите ловци – Никола Илиев, Веселин Джилджов, Ясен Красимиров…

В ловните полета и на двете дружинки има много добри условия и предпоставки за присъствието на пъдпъдък и кеклик. И този вид пернат дивеч може да разчита на помощта на ловците в тежки снеговити периоди – има изградени полигони и прикрития, където хранилките се зареждат най-вече с ечемик и пшеница.

Не по-маловажна е и борбата с хищниците – вълци рядко се виждат, чакалите ги няма въобще, но за сметка на това присъствието на лисиците се е превърнало в истинска напаст. Не случайно битката с тях е целогодишна, защото те са в състояние да компрометират и най-добрите намерения.

 Ако ловните излети са сезонно обусловени, то грижите по подхранването са целогодишен ангажимент и от него зависи какъв ще бъде отстрелът през следващия сезон.

Кузман Петров