„Подводните камъни“ на платените водоеми

Младен ДОБРЕВ

Риболовът е много популярен и масово практикуван спорт в целия свят. Това е начин на отмора, възможност за допир до природата, доза адреналин, каляване на търпението, желано усамотяване, или каквото още се сетите в посока на определянето му.

Само че е свързан с намиране на повечко свободно време, а това в днешния ни забързан живот трудно се получава. Има много хора, които биха желали „да си начешат крастата“, но разполагат само с няколко часа свободно време. По свободните язовири нямат кой знае какви шансове, за тях са платените водоеми, където и за кратък престой биха могли да се насладят на очакваните трепетни мигове и да надвият някоя по-едра риба.

Само че и по тези, уж бъкани с риба обекти, невинаги слуката е сигурна. Защо се получава така, че си плащаш, а си тръгваш разочарован и с празни ръце?

Най-често подобен сценарий се разиграва по арендувани водоеми със следния режим: еднократна начална такса и без доплащане на рибата. Там даваш пари и показваш умения, за да натрупаш улов. Но понякога и те не помагат. Арендаторите шумно рекламират всяко зарибяване, примамват клиентела, прибират парите на прииждащите рибари, но същевременно прилагат какви ли не методи да ограничат апетита на рибите. Най-чест рефрен от репертоара им е как вчера са хващали цели живарници, а днес незнайно защо не кълве. Знайно е, знайно е! Защото й пускат изкуствени торове във водата, или ток, или внедряват други варварски методи в името на печалбата и своя бизнес. Защото ако срещу мижавите 5 или 10 лева такса всеки рибар хване дори по 2 кг пъстърви или шарани, те отиват на загуба. Никой не приема това и не е готов да прави реверанси към клиентите си, дори да са от „постоянното присъствие“.

По друг начин стоят нещата, ако освен входната такса за водоема, рибата се заплаща по определен ценоразпис. Все едно си я купуваш в магазин. Там обаче, колкото повече хващаш, толкова по-дълбоко бъркаш в джоба. Това не може всеки да си го позволи. Такива обекти, които по правило са с по-ограничена водна площ (за да има пряк контрол), рибата е достатъчно, даже на места е в изобилие. Готови са дори да ти извадят от някой басейн, ако не си успял да си хванеш. Само и само да си платиш.

Има и друга, чисто обективна причина човек да си тръгне без улов от водоем пълен с риба. Може би просто не й е ден. И на тези риби, колкото и да са одомашнени и със занижени защитни рефлекси, е възможно да повлияят външни фактори и те да откажат да се хранят.

На хората, които са склонни да потърсят утеха по някой частен или арендуван водоем, напомняме, че има някои „подводни камъни“, които са в състояние да им провалят добрите намерения и да се окаже, че са си платили, за да поскучаят с въдицата. Както вероятно би се получило и на най-близкия свободен водоем.