Позиция на ЛРС-Трън относно АЧС
Ботьо Гюров, редови ловец в ЛРД-Вукан към ЛРС „Руй“ – гр. Трън: „Набързо приетият нов закон за изменение на ЗЛОД достигна и до нас – ловците. Спешно трябвало да зарежем всичко и всяка сряда, събота и неделя да се занимаваме с тая дейност – да избием свинете до около 1 на 3-4 кв. км, за да пресечем всякакви шансове африканската чума по свинете да посети нашата страна.
Спешно трябва да си закупим хладилни камери, фризери, в които да съхраняваме без време гръмнатия дивеч, за да отлежава там, докато се изследва от специалистите, които колят животни в Ямбол за 50 лв. надник и са облечени като от НАСА и говорят на рядък индоевропейски език в тяхната прародина.
Спешно трябва да си направим във всяко ловище трапове с хлорна вар, където да сложим херметически капак против хищниците и да обеззаразяваме незаразното месо. И така нататък.
Когато един закон се приема със скоростта на светлината, значи, че или е недообмислен, или е злонамерен. Да се надяваме, че е първото. За съжаление на творците на бързи закони от СЛРБ, Лесотехническия университет и ред други организации реагираха, като сигнализираха, че от инат за бълхата може би ще изгорим и юргана. Сега очакваме разумът да надделее.
Кратка справка по проблема – АЧС
Факти и въпроси: Това е болест, която циркулира в Европа от десетилетия. Това е болест, която не е успяла и до днес в Европа да се превърне в епидемия. Това е болест, която действа локално на огнища. Това е болест, която я има в Одеса от десетилетия, а още не е влязла в България. Това е болест, която по-скоро затихва през зимата и започва през топлите месеци. Толкова въпроси поставя АЧС, като например: Дали някой иска в България да няма диви свине и оттам да му скочат продажбите на свинско месо? Дали някой иска в България да няма свиневъдство? Дали някой не иска в България да има свине в районите на дружините, а само в оградните съоръжения на ловния бизнес? И така нататък. Близкото бъдеще ще даде отговор на тези въпроси.
Спомени: Когато върлуваше класическата чума и нямаше ваксини, какво се получи? Без намесата на човека в началото на 80-те години измряха колкото измряха, а в следващите години имаше отново бум на дивата свиня. Днес на много места дивата свиня измря от лов и бракониерство, а от АЧС няма нито една жертва!
Настояще: Днес на практика никой не знае колко диви свине има в нашата страна. Таксацията е едно общонационално мероприятие със съмнителна обективност и коректност. Ако искаме да ограничаваме дивата свиня, то да се опрем на данните не от таксацията, за която и съвестните дейци на лова не са особено подготвени, морално и материално, а да се опрем на твърдите и точни данни от отстрела. Например в сдружение като нашето с 1000 ловци и отстрел на 100-150 диви свине годишно е явно, че превенцията срещу АЧС е де факто налице.
Ако АЧС пътува с тази скорост, с която пътува, тя може и да не навлезе в страната през тази, че и следващата година. Ако нахлуе, ще имаме едно две огнища. Имаме време да се направи анализ – научнообоснован и опрян на ловната практика.
Само нашият дивеч, стопанисваният от ловците, ли ще мре? А какво ще се прави с дивеча в стопанствата, част от който е със съмнителни генетични качества – кръстоски с домашна свиня и източнобалканската свиня? Ако загубим уникалния генофонд на българската дива свиня, какво ще правим? Ами ако чумата, както очаквам, някога навлезе в страната и циркулира в едно или няколко огнища годишно, тогава пак ли ще изби ваме свинете в цялата страна, или напротив ще правим ловна преса в огнищата и санитарния кордон около тях?
Отделен е въпросът, че с груповия лов ще се достигне дотам свинете да се преследват и изтощават с кучета 7 месеца в годината. Дали вместо груповият лов да се разширява, за да се борим с АЧС, не е нужно обратното – забрана на груповия лов? Не е ли удачно в районите, които са гранични с някое огнище на АЧС в Румъния да се разреши индивидуалния лов от чакало и така дивечът да се разреди, ако трябва до абсолютния минимум. Но това да е в зона 20-30 км около границата. Съзнавам, че ако някой ден АЧС нахлуе към Трън от Сърбия, и ние трябва да правим подобни санитарни действия. Какво ще стане, след като огнището утихне, откъде ще се внесат свине за задивечаване в този район, саможертвал се за благото на страната? И на този въпрос трябва да се даде научен и законов отговор.
Информацията към момента е, че ние, ловците, трябва да го отнесем за сметка на рахата на ловните стопанства, едрите фермери-свиневъди и стопаните на стадата от източнобалканска свиня, която евентуално, ако могат да я заловят с ласо, ще прибират в помещения, каквито нямат.
Най-много ще го отнесат сърнетата на 40 дни и зайчетата на 20 дни. От ловните ни кучета. Само за един месец от този нов за Европа летен групов лов и най-съвестният свинар ще се превърне в страстен детеубиец на дивеча. Ако това е истинската цел на някой от законотворците, то мястото в ада му е гарантирано и не е необходимо да полага още усилия в деструктивната си дейност.
Една ситуация – отстрелва се майка и ловните кучета разкъсват из околните дерета малките, които в този период са по 3,4 или 5 кг – какво е отношението на законотворците и борците с чумата по този въпрос?
Кратка анкета. Попитах колеги за това какви въпроси ги вълнуват във връзка с новия за нашите ширини летен групов лов с оглед АЧС и се получиха следните питания:
Камен Владимиров: Три дни лов в седмицата не е ли малко като геноцид и от човешка, и от ловна гледна точка?
Не е ли по-разумно, ако е свръхналожително, ловът да е от 1 септември до 31 януари, без сряда, тъй като в сряда няма да се събират дружинките и би имало предпоставки за бракониерство?
Иво Иванов: Как институциите мислят, че с груповия лов няма да се попречи на сватбуването на сърната през юли и август? За сватбуването е необходимо спокойствие на дивеча. Ловните кучета при попадане на група от женски диви свине с малки как няма да загинат срещу няколко майки, които с цената на живота си са готови да бранят рожбите си от по няколко килограма? През лятото в страната има хиляди берачи на гъби и билки в горите – как ще се избегнат предпоставките за тежки инциденти?
Български ловец от Радомирския край: Има ли научнобоснована нужда да се използват кучета този ловен сезон, за периода преди октомври?
Български ловец от Радомирския край: Не навсякъде запасите на дивата свиня са еднакви – защо сдруженията сами не решават дали да провеждат групов лов през лятото, решение съобразено с близостта на огнищата на заболяванията, плътността на свинете и други локални особености и характеристики на конкретния ловностопански район. Защо да не се планират мерките, локално съобразени с реалните налични особености във всяко сдружение?
Български ловец от Трънския край: Изучен ли е европейският опит в борбата с АЧС? Къде ловът с гонка през лятото е дал положителен резултат?
Архив
Категории
Подобни новини
Връщат поправителния изпит за кандидат-ловци
Кандидат-ловците, които не са издържали или не са се явили на изпит за придобиване на право на лов, да могат да се явят на друга дата п...
Горски служител задържан за бракониерство
27-годишен мъж от Тетевен е бил задържан за срок до 24 часа в Районното управление на полицията в гр. Угърчин след спецоперация и прове...
Ловджийка от ЛРС-Троян отстреля 217-килограмов глиган в Старо село
Впечатляваща ловна слука беляза почивния ден за Ловно-рибарска дружинка Старо село. Кристина Боева отстреля трофеен мъжки екземпл...
Благородни елени бяха преселени в района на Източните Родопи
Тези благородни елени идват от Центъра за защита на животните и природата в град Добрич. За отбелязване е, че животните са ...
Съдебно решение спира лова на територията на цяла Сицилия
С решение от 30 октомври 2026 г. Регионалният административен съд на Сицилия (TAR) в Палермо отмени изцяло ловния календар за сезон 2...
Васил Василев: Ловът е под заплаха! Само обединени ще го защитим
Ловът в България е под засилващ се натиск, а ловната общност ще запази позициите си само ако остане обединена. Това е основното послани...
ЛРД-Царски извор – Стар глиган си намери майстора в „Четал дере“
Петото точно попадение в актива на дружина Царски извор, към ЛРС-Стражица, не е какво да е, а стар глиган с трофейни зъби за златен мед...
Цюрих планира промени в ловното законодателство заради щетите от диви животни
Кантонът Цюрих планира нови промени в ловното си законодателство само три години след реформата през 2023 г. Причината е, че въведенит...



