Препоръки за пролетното захранване на рибите в язовирите

Става ли дума за мирни риби, тяхното захранване ви­наги се изтъква като важен аргумент за успешен риболов, независимо от сезона. Разбира се, има значение през кое време от годината ще се търси риба и съобразно конкретните условия ще се подготвя адекватна „хранителна трапеза“. През пролетта топлолюбивите риби се активизират пропорцио­нално със затоплянето на времето. Те са почти непрекъснато в движение и лесно намират подаде­ната храна. Тогава най-добре може да се убедим в ползата от нашето захранване.

С добра предварителна подготовка откъм набавяне на нужната като качество и ко­личество храна имаме всички шансове да ловим повечето от

популярните язовирни обитатели

като червеноперка, ба­бушка, каракуда, уклей. С по­вечко търпение вероятно ще се примамят и някои от така наречените „особняци“ в затворените водоеми – шаран, платика, кефал. Или поне там, където ги има. Все пак, всяка от изброените риби реагира по свой начин на подадената храна.

След министерска заповед – Въдици през нощта ще се замятат от 1 април до 1 ноември

Пролетта за всички тях е време за възпроизводство, а това предопределя

редуване на периоди

с пикова активност и такива с относително затишие. Дни­те със слаб или дори нулев апетит при рибите си имат своето обяснение – в нача­лото на пролетта те все още разполагат с резерв от съхра­нени енергийни запаси и при неблагоприятни атмосферни условия могат да издържат из­вестно време, разчитайки на тях. Освен това, все по-наед­ряващият хайвер ограничава възможностите за приемане на по-голям обем храна. Око­ло самото мръстене рибите са ангажирани с други приорите­ти и в определен период изоб­що не им е до хранене.

Ако след първоначалната силна серия последва прека­лено продължителен застой, не бива да стоим безучастни. Очевидно

трябва да се търси промяна

В подобна ситуация първо може да се опита на нова по­зиция. Понякога честото ме­стене има ефект, но не бива да се приема като целодневна стратегия. Ако брегът е про­верен и е давал риба в пре­дишни излети, при по-голяма пауза е уместно тактиката на захранване да претърпи ко­рекции. Вероятно рибата ре­агира на падащата храна, но по една или друга причина не се докосва до нея, щом тя дос­тигне до дъното. Има такива случаи. Тогава предприемаме захранване с малки порции и то по-мека храна, която да се размива във водата и да пра­ви „облак“.

При евентуални грешки в подготовката на захранката, когато сме добавили компо­ненти, несъвместими с жела­ната риба, каквато и тактика да прилагаме, сме обречени на скука. Недопустимо е също да разчитаме на развалени или вкиснали храни, неусвое­ни на домашната трапеза или останали от предишни излети и несъхранени на подходящо място. Най-сигурно е

да се заложи на фирмени захранки

В магазина ще ни упътят към какво да се ориентираме, пък и на самия пакет са даде­ни кратки указания за какви водоеми е предназначена и кои риби ще я харесат.

Уместен тактически ход при кълване на периоди е да захраним на две близки пози­ции. Когато рибата се отдръп­не и кълването спре на титулярното място, преминаваме към алтернативната позиция. Това ще даде резултат. През пролетта пасажните риби (ка­ракуди, бабушки, платики, уклеи) са в почти непрекъснато движение и дори ефектна хра­на не би могла да ги задържи целодневно на едно място.

Даниел ДОНКОВ