Прикаспийските страни бистрят проблемите с бракониерството

Петте прикаспийски страни Русия, Азърбайджан, Иран, Ка­захстан и Туркмения изпратиха свои представители за обсъж­дане на проекта за Протокол за сътрудничество в областта на борбата с незаконния добив на биологични ресурси от Каспий­ско море.

В туркменската столица Аш­хабад се разискваха наболели проблеми на международно ниво: регистрацията на съот­ветните компетентни органи във всяка страна, които ще са ангажирани в борбата с бра­кониерството, механизмите и формите на цялостно сътруд­ничество в тази сфера, всеобх­ватен контрол.

Нерегламентираният и без­контролен риболов е голям проблем за региона. Разногла­сията между прикаспийските страни, включително и на по­литическо ниво през години­те назад, както и липсата на адекватни действия, доведоха до тотално изчерпване на риб­ните ресурси. Най-после тези страни стигнаха до съвместни действия по засилване на кон­трола, но дано не е прекалено късно.

Каспийско море е най-голе­мият вътрешноконтинентален водоем, без връзка със све­товния океан, който обаче е в състояние да влияе на климата в региона. През него премина­ва границата между Европа и Азия. Любопитно е, че е над­морската му височина е ми­нус 28 м, тоест, под нивото на световния океан. С годините общата му водна площ нама­лява. През 1930 година е била 442 хиляди кв км, а през 1980 година – 368 хиляди кв км. Най- големите дълбочини – малко над 1000 метра – са в южните му части, докато в северните територии е доста по плитко. Солеността му варира между 11 и 13%. В Каспийско море се вливат реките Волга, Урал, Те­рек, Кура и др. Главни приста­нища са Астрахан, Махачкала, Баку, Ленкоран, Актау

Има уникално рибно разно­образие, включително и с така ценните есетрови риби. Впро­чем, те вече са толкова редки там, че някои експерти ги счи­тат за загубени. Проявената воля за сътрудничество между прикаспийските страни може би е последен шанс.