Проф. Стоян Кушлев чества 80-годишен юбилей

На 26 юли бившият председател на НЛРС-СЛРБ проф. Стоян Кушлев чества 80-годишен юбилей. Заедно със своята съпруга в своята невероятно красива къща в с. Мърчаево той прие гости, роднини и приятели, за да отпразнува кръглата годишнина. Сред тях бе и председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев. Нашият екип също имаше щастието да се потопи в атмосферата на увлекателен разговор с един от доайените на ловното движение в страната. Интересните истории, които сподели проф. Кушлев, ще ви представим във в. „Наслука“ и сп. „Лов и риболов“.  

Професор Стоян Кушлев е роден на 26 юли 1938 г. в с. Широка лъка. Завършил е право в Софийския универси­тет. Заместник-председа­тел и председател на НЛРС- СЛРБ е в периода 1991–2000 г. Заема депутатско мяс­то като представител на НДСВ в 39-ото НС от 2001 до 2005 г. Той е първият председател на комисията за установяване на имуще­ство, придобито от прес­тъпна дейност 2005–2011 г. Потомствен ловец, синът, снахата и внукът му също са ловци.

Каква е семейната ви ис­тория по отношение на лов­ния спорт?

-Потомствен ловец съм. Прадядо ми – Илия Куртев Балабанов, е бил изключи­телно голям ловец, дядо ми също, баща ми и той. Много ясен е споменът ми как едно време на заек се ловуваше 7 месеца в годината и може­ше да се ловува всеки ден, но се излизаше, само когато времето е изключително под­ходящо. Баща ми никога не пускаше кучето, когато когато има слана, при сняг – да, но при слана – не. По този начин пазеше носа на четириногия помощник и отстрелваше не повече от 20 заека годишно.

Искам да отбележа, че де­цата от 10-годишни ходехме на лов. От малки се запалва­хме по ловната идея.

Как виждате сплотяване­то на ловната общност?

-Едно време ловците бя­хме много задружни и има­ше приемественост между поколенията. Когато чуехме, че е дошъл някой ловец от Пловдивския край, ходехме да го убеждаваме по 100 пъти да дойде да ловува с нас. При разпределянето на месото гостът винаги получаваше по-малко, тъй като нямаше основен принос за грижите за дивеча. Именно приемстве­ността между поколенията и ликвидирането на „бабаитлъ­ка“ са най-важни за бъдещето на ловния спорт в страната.

Бихте ли описали някоя интересна случка като ло­вен деятел?

-Не помня точно годината, когато отидохме на гости, за­едно с друг бивш председа­тел на НЛРС-СЛРБ, на пред­зидента на Чешката ловна федерация – Хромас, Бог да го прости. Там присъстваха редом с нас ръководителите на ловни съюзи, за които Хро­мас смяташе, че са водещи в ловно отношение – Австрия, Унгария, Германия. По едно време влезе един строен мъж и каза: „Господин президент, разрешете да остана“. Ока­за се, че е една историческа личност – граф Кински, на­следник на една от най-бога­тите фамилии, управлявали Австро-Унгарската империя. Интересно бе как човек от подобен ранг засвидетелства уважение по такъв начин на президента на ловната феде­рация. Именно затова трябва да възстановяваме реда в на­шата организация.

Бихте ли споделили ня­коя интересна случка от ловния си живот?

-Ще разкажа една исто­рия, която е показателна за това колко е важно да си по­стоянен и търпелив в лова. Навремето често ходех на лов на о-в Белене. Там има­ше много диви свине. Винаги ходех на една и съща пусия, заемах хубаво място. Две-три години ми излизаха само ча­кали. Само един път излезе едно малко прасе, друг ловец стреля по него. Така във въ­просния излет, за който искам да споделя, колега ме подка­няше да сменя мястото, да не упорствам излишно, тъй като има по-благоприятни пози­ции. Отказах. Не след дълго ми излезе огромен глиган, който повалих с два изстрела на специално произведена за мен ловна пушка от Тулов­ския завод.

Помислих, че сериозният лов за мен в този ден е при­ключил и ще остана, за да отстрелям и някой чакал. То­гава обаче изведнъж към мен се насочи още един глиган – малко по-голям от този, който бях повалил. В пушката ми имаше само още един патрон, стрелях и ударих животното точно зад ухото. Глиганът обаче не падна. Светкавич­но презаредих и повалих ис­полина. Трофеят на единия глиган беше оценен със 124 т. и златен медал на Между­народно ловно изложение в словашкия град Нитра.

Именно този ловен излет ми доказа за пореден път кол­ко е важно постоянството и търпението в лова. Ако си бях сменил пусията, щях да про­пусна едни от най-хубавите си слуки с диви свине.

Има ли нещо, с което не сте съгласен в съвремен­ните правни регулации на ловния спорт?

-Не съм съгласен със за­браната на един от най-ху­бавите видове лов на сърна – този с гонче. Когато съм ло­вувал на сърна, никога не сме отстрелвали женски. Ловува­ше се максимум с едно-две гончета. Като запееха в гора­та, се получаваше истинска симфония.

Така веднъж по време на подборен отстрел, на който бях отишъл, за да отстрелям точно определен сръндак, близо до мен се беше наста­нила една сърна. Незабе­лязано се промъкна и един сръндак и то точно този, за който бях пристигнал от Со­фия. По едно време сърната стана и сръндакът започна да бяга. Бях с карабина „Уинчес­тър“ с оптика, но не можах да го отстрелям с нея. Брат ми Митко беше дошъл с мен с колата. Той беше един от най- добрите йегери на мечки в страната. Така в тъмното, точ­но преди да излезем на глав­ното шосе, срещу нас излезе един сръндак, обаче шилар. Той премина покрай колата, а зад него на пътя лежеше друг сръндак. Явно се бяха били и шиларят беше бутнал своя събрат от една скала, след което го беше пробол неед­нократно на самия горски път.

Именно жертвата бе екзем­плярът, за който бях тръгнал от София.