В отговор на критиките към „традиционния” лов – ръководителят на френската делегация в CIC с отговор на критиките

На 2 юли Ерик Туркин, ръководител на френската делегация в Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC), реагира на писмено становище под надслов „Франция на бъдещето трябва да сложи край на традиционния лов“, подписано от 64 депутати и държавни служители. Основната причина за тяхното противопоставяне и призив за прекратяване на такъв лов е, че това са „традиционни ловни практики”, които принадлежат към „древния свят”.

В отворено писмо, публикувано в списанието „Valeurs Actuelles“ („Днешните ценности”), г-н Туркин от името на CIC заявява, че е притеснен от фразата “Франция на бъдещето”, сякаш светът на утрешния ден няма своите корени в този преди него. Утопиите на „новия свят“ и „новите мъже“ напомнят за ужасните събития през 20 век, за които мнозина съжаляват. Светът на утрешния ден очевидно е свят с повече хора и по-малко място за животни. Което е още една причина хората заедно да помислят за бъдещето, а не да се отправят обиди, които безсмислено нараняват чувствата на ловците, от които всяка държава се нуждае, ако наистина иска хармонично управление на природните си местообитания.

Трябва обществото наистина да е обезпокоено от намаляването на броя на ловците във Франция, което е спаднало от 2,5 милиона през 70-те години на миналия век до 1,2 милиона днес, което причинява големи проблеми, тъй като популациите на някои диви животни, които нямат естествени врагове, и чиято численост се регулира единствено от ловците, буквално експлодират и опустошават земеделските култури.

Не бива да се забравя, че в продължение на 90 години CIC се бори да промени установените порядки в ловните практики по света към устойчиво ползване на дивечовите запаси.

Решение на Съда на ЕС: Строгата защита на дивите животни се простира и извън местообитанията им

„Казвате ни, че “традиционния” лов имат „силни отрицателни конотации“ и че са станали „политически неопределими“, но не трябва ли точно да разчитаме на смелостта на нашите политици да се борят срещу липсата на култура и липсата на познания за миналото или самата природа? – пише Туркин. – Не мислите ли, че би било по-конструктивно да разчитате на традиционните ловци, които, повярвайте ми, са много загрижени за опазването на видовете, които те стопанисват толкова дълго?
Сигурни ли сте, че можете да намерите заместници на ловците, които да разчупят леда около дивите патици през зимата и да подхранват животни в снега във високите планини?

Трябва също така да се помни, че ловците играят важна роля за поддържането на защитните пояси от храсти и малки горички в полето, които без тяхното участие бяха напълно изчезнали преди четиридесет години.
Запознати ли сте с програмата „Агрофауна” за опазване на гнезда на яребици и чучулиги или леглата на малките зайци от повреда от селскостопанска техника и тровещите ги пестициди?

Може някой да е шокиран от подземния лов на язовци, но този някой знаели как да управлява техния прекомерен запас, който причинява големи щети на селскостопанските културите? Но може би фермерите и лесовъдите също са представители на този „древен свят”, който някой би искал да види, че изчезва?
Борбата за опазването на дивата природа започва през 80-те години на 20 век по времето, когато ловците са единствените, които се грижат за популациите на дивите животни и би било чудесно, ако природозащитниците действително се присъединят към тях, а не да унищожат резултатите от четиридесет години работа.”