Ръководителят на ЛРС-Враца инж. Стоян Стоянов: Пъдпъдъкът намалява с всяка година заради интензивното земеделие

Преди началото на новия ловен сезон за прелетен дивеч в разговор с нашия кореспондент Галина Ганова ръководителят на ЛРС-Враца инж. Стоян Стоянов сподели своите виждания за причините, довели до намаляване популацията от пъдпъдък и гургулица в повечето ловностопански райони на ловно-рибарските сдружения.

„С всяка изминала го­дина пъдпъдъците и гур­гулиците повсеместно намаляват” – твърди Стоянов – Единични са местата, където има по-до­бра популация, предимно влажни райони, около реки и язовири. Тенденцията е в европейски мащаб и не случайно се обсъжда за забрана за отстрел на гур­гулици. Причините за спа­да в популацията са ясни на всички: интензивно зе­меделие и много хищници. Големите блокове се орат рано, веднага след жътва, на някои места дори се за­палват стърнищата, а така се унищожават вторите люпила и малките птичета. Развалят се и местообита­нията.

ЛРД-Коритен – Доброто настроение и отличната кухня компенсираха липсата на слука

Поради занижен кон­трол, у нас се внасят и из­ползват нерегламентира­ни препарати, а пустеещи площи почти не останаха. За разлика от Европа, къ­дето се дават средства за необработваеми тере­ни, нашите арендатори получават субсидии само за земите, които обработват. Това ги стимулира да разорават всичко, без значение дали ще произ­ведат продукция от пар­чето земя, или не. Има­хме добри запаси, докато пъдпъдъците обитаваха изоставени лозя, но сега и такива почти няма, защото започнаха да ги орат зара­ди субсидии. България е една от страните, където за земеделците няма огра­ничение колко площ могат да обработват, докато в цивилизованите запад­ноевропейски държави е поставен таван. Чак сега у нас се обмисля закон, кой­то да ограничи до 20 000 дка площта за получаване на субсидии, но мисля, че е много късно за тази мяр­ка. Арендаторите няма да се откажат от земите си, просто ще ги разделят на няколко фирми и пак ще ги обработват. Това хищ­ническо отношение към животните и към земята е възмутително, дори прес­тъпно.

Площите се засяват основно с две култури – пшеница и слънчоглед, който най-много изтощават земята и развалят струк­турата й. Някога, на една и съща площ, се сееше слънчоглед през 4 годи­ни, а сега всяка втора. За жалост няма механизъм, чрез който да се задължат земеделците да отглеждат повече видове култури. Няма как всичко това да не се отрази на дивеча. За да оцелее, пъдпъдъкът про­мени хранителните си на­вици и вместо с любимите си семена от треви и кощ­рява, изтребени с херби­циди, се храни със семена на културни видове. А това не е характерно за него…“ ­

Посетете нашата Фейсбук страница