Расперът – голямата лятна атракция по Дунав

През това лято, когато много други риби не бяха актуални при риболова по Дунав, расперът забавляваше спинингистите. Хищникът обикновено остава в сянка и малцина се ангажират да си мерят силите с него при наличие на други риби с агресивно пове­дение. Но това се промени. Вече има хора, които по­теглят към Дунав именно с цел улов на распер.

Познат е не само на дунав­ските риболовци. Среща се и в долните течения на прито­ците му. На юг ще се намери в Марица и Тунджа. Но не е повсеместно разпространен. Нека накратко анализираме поведението му. Обитава обо­собени участъци,

има си свои територии

където се чувства най-уютно и спокойно. Всеки местен спи­нингист е наясно къде може да го намери в близката до дома му река, но ако се наложи при­шълец да търси распер, без домакински указания трудно ще се справи от първия път.

Расперът силно мускулесто тяло и не е чудно, че разчита на силови действия при набавя­не на дневната доза храна. В повечето случаи ловува атрак­тивно,

с характерно бухкане по повърхността

на водата, което се чува на­далеч. Но за да го прави по този начин, значи е спокоен и уверен в превъзходството си. Има ли наблизо човешко присъствие, хитрецът го усеща отдалеч и става трудно да се подмами.

Лови се изцяло на изкустве­ни примамки – предимно блес­ни и плиткогазещи воблери. Това е така, защото обитава горните водни слоеве и в по­вечето случаи набавя храната си в близост до повърхността. Не е чудно, че уклейките са първи в списъка на менюто му, но няма да подмине и дру­ги достъпни рибки от неговото обкръжение. В този смисъл

за предпочитане са примамки в светли тонове

Това все пак не е строго правило. Стане ли дума за распер, веднага спинингисти са готови да оборят това или онова твърдение с доказателства от практиката. По тази причина няма да се впуска­ме в указания за избора на конкретната примамка – там всеки разчита на собствения си опит или на указания от близки хора.

Най-важно е да се подходи максимално тихо към брега на реката и през цялото време

да се пази абсолютна тишина

В този смисъл самостоя­телен спинингов риболов е най-уместното решение. Има ли повече хора наблизо, раз­­говаря ли се по брега, мисията от трудна става невъзможна.

Търпението също е важен елемент от тактиката. Стари дунавски рибари прилагат такъв подход: присядат ти­хомълком до брега в пред­полагаеми зони с расперско присъствие и търпеливо чакат да се покаже с характерното бухкане. Едва тогава замятат и то не във „врящия котел” ами по-навътре и леко встра­ни. После бавно притеглят и чакат удар на развилнелия се хищник, който обира плячката от зашеметени рибета наоко­ло. Бухкането е от удряне с опашката по повърхността – елемент от изпитаната ловна тактика на распера. Твърде рядко изневерява на нея, за­това няма смисъл да се търси в близост до дъното.

Посетете нашата Фейсбук страница