Мит №3: Местните общости не могат да опазват дивеча

Трофеиният лов на мархор и уриал в Пакистан финансира опазването им

Проектът за опазване на мархора (виторoгия козел) в Пакистан е иницииран в средата на 80-те години от местните лидери на племената на Патан, които се притесняват, че неконтролираният нелегален лов с цел прехрана значително намалява популациите. По това време в страната са останали едва 100 махора и около 200 афганистански уриала(подвид на дивите овце). След като безуспешно отправят петиция към правителството за защита на популациите им, местните лидери разработват проект за опазване на мархора, базиран на проста концепция: членовете на местната общност ще се откажат от лова в замяна на наемането им като пазачи на дивеча, за да предотвратят бракониерството и проектът ще бъде финансиран от приходи, получени от  трофейния лов на мархор и уриал от чуждестранни ловци.

Районът обхваща около 1000 кв. км, обитавани от около 4000 души. Между 1986 г. и 2012 г. ловът на тези два вида генерира приходи от 486 400 щатски долара за правителството на провинцията и 2 712 800 долара за местната общност, като последният покрива заплатите на повече от 80 охранители на дивеч, финансира различни проекти в общността, включително училища и здравни заведения, и подкрепя действия за намаляване на конкуренцията на паша с добитъка.

Незаконният лов намалява драстично: към 2012 г. популацията на мархора е нараснала до приблизително 3500 бр., докато през 2005 г. проучването на популацията от уриал се оценява на 2541 (Johnson, 1997; Woodford et al., 2004; Frisina and Tareen, 2009; Mallon, 2013). Подобни примери има и на други места в Пакистан. Обществените инициативи за реализиране на трофеен лов в регионите „Khyber Pakhtunkhwa“ и „Gilgit-Baltistan“ доведоха до възстановяване и значително увеличаване на популациите на мархора. Тези тенденции допринесоха за неотдавнашното подобряване на природозащитния статус на вида в Червения списък на IUCN(Международния съюз за опазване на природата) и той вече не е включен като застрашен вид. Стабилните и нарастващи популации са ограничени до райони с устойчив лов и защитени територии. Извън тях състоянието на популациите на мархора и уриала е плачевно. (Michel и Rosen Michel, 2015).

Евродепутати поискаха забрана на трофейния лов на застрашени видове

Мархорът в Таджикистан

В средата на 90-те по-малко от 350 таджикски мархора обитават Южен Таджикистан. Около 2004 г. няколко местни ловци, загрижени, че популацията на мархора ще изчезне поради ширещото се бракониерство, създават малки ловни предприятия, посветени на опазването на мархора и бъдещото му устойчиво използване. От трофеен лов добиват около 100 000 щатски долара. Днес, въз основа на приходите от трофеен лов, четири обществени инициативи, управлявани от три семейни предприятия и една неправителствена организация, успешно ръководят възстановяването на популацията на вида, като местните хора са наети като пазачи и заплатите им се изплащат от различни проекти за развитие на общността, финансирани именно от трофейния лов. Всеобхратно проучване, проведено през 2014 г., регистрира 1300 налични мархора в Таджикистан (Alidodov et al., 2014). След този успех са основателни опасенията, че ограничаването или забраната на трофеиния лов в региона може да доведе до нова загуба на възстановената популация на вида. (Michel and Rosen, in press; S. Michel, pers. Comm.).

Посетете нашата Фейсбук страница