Размножителният сезон при дивеча – най-рисков за популацията

Вече сме в най-важния период от годишния цикъл – родилният период за всички видове дивеч, през време на който се постигат нормални запаси и разнообразие. От средата на месец февруари до края на май е времето, когато по нашите географски ширини дивечът и популацията муса в екстремна и високорискова ситуация за прираст и оцеляване.

В специализираната литература по дивечознание може да се прочете полезна информация и любопитни факти за този нормален процес в дивата природа и кризисния момен за популацията на дивеча. От позицията на дългогодишни наблюдения и опит ловците имат известни познания в тази специфична материя. Всеки дивечов представител има генетично заложени знания при подготовката за този период и очакваните рискове за новородените в свирепите правила на дивия животински свят. Създаването и опазването на поколенията при всички видове дивеч е генетично заложено не само заради закономерностите на еволюцията, но и от живата природа, която има скритото послание за осигуряване на необходимите затова предпоставки. Има нещо общо и задължително в грижите по размножаването и опазването на новото поколение – това е изключителната жертвоготовност на майката при възникване на реална опасност.

Дивата свиня-майка инстинктивно усеща деня и момента на раждането. В последните дни от бременността тя отделя изключително внимание на мястото, което е избрала за опрасването. Избира най-скритите и потайни места като обзавежда „родилното отделение” със сухи треви, листа и клони, които майсторски скриват леговището. Първата седмица след раждането тя почти не се отделя от малките и нейната силно калорична кърма осигурява бързото укрепване на малките. Косменото им покритие на светли и по-тъмни ивици създава маскировъчния ефект.

Свинята-майка е изключително свирепа и нападателна при всякаква заплаха от хищник и атакува безмилостно всеки евентуален натрапник. След първата седмица малчуганите вече следват майката в търсене на храна и ново укритие. Всеки тон и нюанс от грухтенето на майката означава определена заповед и напътствие в нелеката мисия да оцелеят и пораснат.

Сърната и нейните малки са силно уязвими от голям брой хищници – скитащи кучета, лисици, чакали, вълци, орли… Природата е научила сърната на друга спасителна тактика, когато нейните приплоди са реално застрашени. Тя укрива малките в гъсталаци и папрати и в първите дни зорко наблюдава за появата на хищник, който лесно може да надуши присъствието им. В такъв рисков момент сърната-майка съзнателно се изпречва пред хищника и побягва в обратна посока. Това се прави с цел да отклони вниманието и движението на хищника от малките. След час-два тя се завръща от обратната страна, “сканирайки” цялата околност за нова опасност.

Най-много врагове и реална опасност има за дивата зайкиня. Затова и природата е отредила през пролетно-летния период от годината тя да ражда по 2-3-4 пъти. Статистиката сочи, че при дивите зайци от десет новородени оцеляват максимум две. Другите стават курбан за многобройните нападатели, които се натъкват на котилото. Малките не са на едно място, а са пръснати в радиус от 20-30 метра. По този начин шансът за оцеляване става малко по-голям. При зайците съществува природния феномен „втора майка”. Ако по някаква причина майката загине, останалите малки се доотглеждат от друга зайкиня, която полага същите грижи като истинската.

При пернатите представители тези, които са излюпени по естествен път, също научават определени уроци от майката по укриването и мимикрията спрямо околната растителност. Типичен пример е поведението на малки яребичета, наскоро излюпени, които при поява на опасност се пръсват в различни посоки и бързо лягат на гръб със стърчащи нагоре мънички крачета, които много трудно можеш да различиш в тревите и храстите.

Птици, излюпени във фазанарии, кекличеви и яребични стопанства по изкуствен начин в инкубатор притежават остатъчни рефлекси за самозащита, но не в степента на естественото възпроизводство.

Сезонът на раждането и укрепването на дивечовите приплоди е много важен с оглед опазването и увеличаването на популацията. В този смисъл борбата с всички видове хищници трябва да се води настойчиво и неотстъпно през цялата година.

Кузман Петров

Посетете нашата Фейсбук страница