Рибарски биваци опасват язовир „Жребчево”

Язовир „Жребчево” е из­ключително популярен сред риболовците у нас. Посещава се целогодишно, като през це­лия летен сезон достъпните му брегове са опасани отвсякъде с рибарски биваци – палатки, каравани, шатри. Посещават го не само от близките градо­ве, към „Жребеца”, както е по­пулярен в риболовните среди, не крият симпатиите си и софи­янци, и рибари оттатък Балка­на. Това всъщност, има своето логично обяснение – за него се носи славата на

един от най-богатите на риба

у нас. При това рибното раз­нообразие е голямо – във во­дите му ще се срещнат почти всички популярни риби, оби­таващи нашите водоеми. Има всякакви хищници – сом, щука, бяла риба, костур. Мирните представители започват от далекоизточните преселници толстолоб и бял амур, после познатите шаран, каракуда, платика, бабушка, морунаш, кефал, уклей и др.

Е, да не си помисли някой, че слуката там е гарантирана. Не е така. Това си е свободен язо­вир със своите особености, със силни периоди на активност и спадове, съобразно конкретния сезон и атмосферни условия.

И през това лято, още на старта на риболовния сезон, трудно можеше да се намери свободно място за бивак – удобните брегове бяха заети с дни преди да се вдигне забра­ната. Всякакви брегови въдици оформяха една внушителна „батарея”, насочена към дъл­бините. Нямаше кой знае какви чудеса, но

хората се радват на почивката

край водата и са доволни и на по-скромен улов. Всъщност, рибните ресурси доста изтъ­няха през последните години. Не стига бракониерството, ами и тези люшкания на нивото, стигащи до критичен минимум през есента на по-сушави годи­ни. Енергийните нужди винаги надделяват над рибарските интереси. Затова и критериите при улова се промениха. Сега да се очакват риби от „тежка категория“ като шарани и аму­ри е мисия с несигурен резул­тат. Доста по-вероятни са по­падения от платики, морунаши, каракуди, бабушки.

Напоследък хората с въз­можности се ориентираха към един по-различен и доста ат­рактивен риболов. Влизат с моторни лодки и на тролинг (на влачене) предлагат изкуствени примамки за хищните риби. Така се лови преди всичко сом и бяла риба, попадат и солид­ни костури. И през това лято

цяла флотилия от лодки

обикаля водната шир в търсе­не на дълбоки и спокойни води, далеч от глъчката по брего­вете. Нали там се спотайват и големите хищници. Вади се по някой и друг сом, но тази категория рибари упорито крие постиженията си от общест­веността, освен ако не стане обществено достояние самата битка с някой трофей.

Тогава наоколо се събират рибарски лодки и всеки снима, така че няма скрито-покрито. Всяко лято от язовира се хващат со­мове от порядъка на 50-70 кг, а със сигурност има и по-големи. Бялата риба също има добра популация и я преследват поч­ти целогодишно. Но нейното време е в по-хладната част от годината, в късна есен правят фурор с улов на тролинг и най- вече на джиг. Даже ловят и през зимата, когато няма голе­ми студове.

Напоследък, заради траен спад в нивото, рибарите се жалват от слаба слука. Но това е нещо нормално. Дори и да си тръгнат без риба, никой не си и помисля да зачеркне язови­ра от плановете си. Защото е сигурен, ще дойдат и по-добри дни…

***

С водната си площ от 25 хи­ляди декара „Жребчево” е тре­тият по големина язовир у нас. Разлял е води на територията на две области – Сливенска и Старозагорска. Носи името на някогашното село Жребчево, останало на дъното му след завиряването през 1965 годи­на. Пълни се от река Тунджа, а водите му се ползват за напо­яване и енергийни нужди. Язо­вирът е разположен в живопис­на местност с изключително разнообразен релеф – на мес­та бреговете му са полегати, с обширни и удобни за бивакува­не ливади, в други пък стръмни гористи склонове се спускат току до водата. Всеки може да си намери своето местенце, според предпочитанията.

Борислав БОНЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница