Рибата не достига, бъдещето е в аквакултурите

През последните 30 години ситуацията в риболовния отрасъл в световен мащаб е относително стабилна. Пазарите се задоволяват обаче с все повече усилия и често се стига до превишаване на обемите на допустимия улов, което неизменно води до изтощаване на рибните запаси в един или друг регион по света.

Дори и близките до Европа морета, където се забелязва стремеж към рационално ползване, на базата на научни изследвания, са тотално обеднели. Някои риби са на прага на изчезването, а други продължават да губят позиции. В Северно море, например, над 90% от треската се излавя преди да е достигнала полова зрелост. На практика естественото й възпроизводство е символично. Показателно е, че в средата на миналия век от това море са добивани под 20 млн. тона от ценната риба, а в днешни дни добивът надхвърля 90 млн. тона годишно. Подобни мрачни статистически данни се изтъкват по отношение на рибата-тон в Средиземно море. Примери за обедняване откъм риба заради прекомерен улов може да се посочат много и от различни точки по света.

           Ясно е, че при това безразборно изгребване световните рибни ресурси намаляват и за изхранване на населението на планетата трябва да се търсят други пътища. Впрочем, бъдещето е в аквакултурите и това все повече се налага като убеждение. Показателно е, че и страни с традиции в морския риболов вече разработват програми за устойчиво развитие на рибопроизводството. Изграждат се садкови стопанства в крайбрежните води и вътрешните водоеми, а делът на произведената риба нараства.

           И тук ще подкрепим фактите с цифри. През 1970 г. произведената в акваферми риба е едва 5% в световен мащаб, а в днешни дни приближава 40%. Не е далеч времето, когато тази продукция ще превишава добитата от Световния океан риба.