Риболовни практики – За едър распер „на варда”

Расперът е силен и атрактивен хищник, но малцина са тези, които са изучили странни­те му и трудни за предвиждане маниери на поведение. Затова и не всеки риболовец е готов да го преследва.

По-дребните риби от вида все пак са дос­тъпни, но израслите над килограм-два стават мнителни и много трудно се надхитрят. Ще ви предложим някои тактически указа­ния по отношение на спининговия риболов на едър распер, на базата на натрупан прак­тически опит по Дунав и долните течения на големите наши реки.

Спининговият риболов е най-предпочитан и почти единствената възможност да се хване солиден распер по Дунав и големите наши реки, където се подвизава. Само че с традиционната практика на „прочесване“ на посоки няма кой знае какви резултати. Опитните спинингисти залагат на нестандартни похвати.

Целта е да се достигне до обитаваната територия, като същевременно се запази спо­койствието на рибата. Усети ли човешко присъствие няма да посегне и на най-примам­ливата и добре презенти­рана блесна или друга ими­тация. Расперът има доста по-различно поведение при ловуване от всички други наши изявени хищници. Да представим обичайната му ловна тактика. Прави мощен скок и с опашка изплясква по повърхността около пасаж с дребни риби. Това е то ха­рактерното шумно „бухкане“, което се чува надалеч и така издава местонахождението си. Паникьосаните и за мо­мент изгубили ориентация рибки стават лесна плячка за него и той ги обира с ярост, без да се посвени да налапа и няколко бройки едно след друго.

В този смисъл риболовът „на изчакване“ (ловците му казват „на варда“) дава по-добри резултати и се е дока­зал в нашите условия. Това обикновено са закътани без­людни участъци по реката, като най-подходящо е да се причаква распер по вечерно време, когато е най-активен и често издава присъствието си с „бухкане“. Даже в мо­менти на активен лов може да се установи посоката на движение на рибата – шум­ните демонстрации следват една след друга. Едрите ек­земпляри са единаци, докато по-дребни распери понякога ловуват и групово.

При очевидно присъствие на хищник веднага спираме с безразборното и некоорди­нирано замятане в различни посоки. Така най-много да пробудим подозрения. Прос­то застиваме в очакване на следващата му изява. Разби­ра се, подготвени да реаги­раме с мигновено замятане. Ето го, отново бухка с опаш­ка, дребосъците се пръскат и веднага подаваме блесната точно в този участък. Не съв­сем до него, а малко встрани – на метър-два.

Атаката е мигновена, още с цопванетона примамката или с първото й движение, провокирано от навиваното влакно в мака­рата. Това е чудесно, но… не винаги се получава. Изглеж­да рибата проявява някакво недоверие при внезапната поява на блесната или прос­то усеща опасност. Ако ситу­ацията се повтори и потрети без атака, ще се наложи про­мяна в тактиката.

При следващото „бухкане” замятаме на пет-шест метра зад „епицентъра”, навъртаме енергично няколко оборота и внезапно забавяме ход. В този момент следва атака. Какво е логиката на такъв подход? Руски специалисти (в Русия расперът е много популярен) са изследвали поведението на хищника в различни ситуации по време на ловуване и имат следното обяснение. С мощния удар той зашеметява рибките, кои­то панически се пръскат, пра­вейки скоростни рейдове или дори подскоци над повърх­ността. Но расперът не бърза с атаката. Много добре знае, че след паническия скок над водата, в който влага всички­те си сили, жертвата е още по-омаломощенаи беззащитна. Едва тогава, когато рибката забави ско­ростта, агресорът я напада. Затова секунди след „бухка­нето” прекарваме блесната по описания начин. Укротява­нето й след първоначалния бърз ход веднага се набива в очите на хищника и той предприема атака, вземайки я за рибка от пасажа. Ако в този момент блесната премине край него, изминавайки зна­чително разстояние с посто­янно висока скорост, това ще се приеме за нещо необичай­но и атака вероятно няма да последва.

Представихме някои епизо­ди от поведението на распе­ра по време на лов и евенту­алната адекватна реакция на спинингиста. За оптималната примамка не стана дума, но и ­това не е без значение. Все пак експерти в бранша твър­дят, че по-важен е подходът при воденето, отколкото са­мото естество на имитация­та…

Радослав Марков

Посетете нашата Фейсбук страница