Сърбия – Белоглав лешояд е в сигурните ръце на ловците

Тези дни Ловното сдружение на Лапово имаше необичаен гост. В м. „Старо Бърдо“ край града ловната охрана, ръководена от Марк Йованович, откри и прибра белоглав лешояд.

Ето как се случва всичко. В ранното утро ловците попадат на тази нехарактерна за този район птица и веднага информират Сръбския ловен съюз за необичайното събитие. СЛС веднага потърсил съдействие от експерти от Института за защита на природата на Сърбия и заедно започнали спасителната операция. Птицата е била във видимо безпомощно състояние и поради непосредствената близост до магистралата е можела да попадне под колалата на автомобилите. След консултация с орнитолога Братислав Грубаче и с помощта на полиция, която спира движението, ловната охрана хваща птицата и я заключва в клетка, докато тя не бъде прибрана от експертите. Птицата е нахранена и напоена и веднага се забелязава положителна промяна в поведението й. Няколко часа по-късно експертът от Института за опазване на природата на Сърбия Милош Радакович поема лешояда. Младият лешояд вече е в сигурните ръце на експерти и скоро ще е готов да се върне сред природата.
Това е чудесно доказателство за това, колко е важен ловът за опазването на околната среда. Ако не бяха ловците и ловната служба, историята на тази великолепна птица със сигурност би имала трагичен епилог. Потвърждението, че ловците не се занимават само с ловни видове, а че любовта към природата е двигателят на тяхната дейност, отново излиза на бял свят. Хората, които са в постоянен контакт с природата и в абсолютно съвместно съществуване с нея, са първата фронтова линия, когато възникват такива проблеми.
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е голям лешояд, който обитава Иберийския и Балканския полуостров, Мала Азия и северните части на Африка. Живее в проломи и недостъпни скали, където гнезди.

Размножава се в колонии, а женската обикновено снася едно яйце, поради което всеки екземпляр от този вид е ценен. В допълнение към екологичното си значение тази птица е много важна в културно отношение. Много често е изобразявана върху гербовете в средновековна Сърбия и в сръбските църкви и манастири. Тя се смята за свята птица и пратеник между Бог и хората.
В Сърбия този вид е със статут на строго защитен вид, а за популацията му се грижат Институтът за опазване на природата на Сърбия и Фондацията за грабливите птиците – Белград.