Със загриженост за състоянието на ловното стопанство

Варна, Георги Ников

При добра активност премина Регионалната среща във Варна с ръководителите и ловните специалисти на Ловнорибарските сдружения от Варненска и Добричка област. Аргументирано, точно и с конкретни факти за районите говори главният секретар на Националната ловнорибарска организация инж.Васил Василев, който бе подкрепен и от инж.Георги Младенов, координатор за Североизточна България.

“Занемарихме в последните две-три години срещите по райони, което отчитаме като слабост и определено е необходимо да си коментираме какви са актуалните предизвикателства, за да може с обединени усилия по-лесно да се справяме с тях. Искам да стане един диалог и всеки да сподели проблемите, които стоят пред него и основно акцентът, който сме поставили за провеждането на тия срещи, са състоянията на дивечовите запаси.

За всички сдружения в състава на националната организация  дивата свиня е най-популярния  лов и съответно като ловен обект и най-търсен от ловните дружинки, а и грижите, които се полагат за нея, са добри.

Въпреки че популацията й продължава да нараства ежегодно, като в последните три години запасът на дивата свиня се е увеличил с 5 на сто,  отчетеното ползване е едва 42 процента от запаса. На много места в страната допустимите запаси на този вид са постигнати и надминати, което от ловностопанската наука  трябва да ползваме по сто процента от пролетния запас, практически това  е по-малко от половината.

При благородните елени и сърната за съжаление, въпреки че се отчита ръст в популацията, ползването все още е символично и представлява много нисък процент от запасите на двата вида – това е половин процент при елените, а при сърните по-малко от два процента.Тези данни са много показателни, така че имаме една много широка основа за коментари.

Запасът на заека в сдруженията  продължава да намалява с бързи темпове, като за последните три години числеността му е спаднала с близо 7 процента, а отстрела с 23 на сто, каза в експозето си инж.Василев.

По-нататък той се спря и на птиците – фазана е увеличил числеността си с около 6 процента, като това основно се дължи на разселването по линията на националната програма,респективно отстрела също е нараснал със 7 на сто през последните три години.

Популацията на яребицата бележи ръст около два процента и успоредно с това ползването  се е увеличило със същия процент. А какво е положението в регионите на Варненска и Добричка област?

Изводите, които са дали ловните организации, са: при едрия дивеч увеличение на запаса и ефективното ползване на дивата свиня – числеността почти навсякъде двойно по-голяма от определеното за местообитанията допустими запаси, това от своя страна създава предпоставки за увеличаване на щетите, които нанася вида.

Възможно е в близко бъдеще сдруженията да бъдат поставени в неприятната ситуация да изплащат непосилни за тях суми като обезщетения за загуби, нанесени на земеделските производители.

Не са за подценявани и щетите, които нанася дивата свиня на местообитанията и на дребния дивеч в регионите. Не се отчита ползването на сърна и благороден елен в нито едно сдружение в регионите, тревожно ниски са и запасите на двата вида дивеч. При елените са  в пъти по-ниски от допустимите, а при сърната два пъти.

Това говори за нерегламентиран отстрел, който, разбира се, не влиза в статистиката и е основен фактор за ниската численост. Като негативен фактор при едрия дивеч може да се отчете загубата на интерес от страна на ловните сдружения по стопанисването на двата вида, тоест ловците не ги ползват и не полагат нужните грижи за тях.

При своите изказвания ръководители на сдружения и ловни специалисти посочиха много проблеми, които съществуват в стопанисването на ловните райони, което води и до намаляването на животните в ловищата.

Инж.Петър Петров от ЛРС в град Добрич посочи, че три пъти повече са дивите свине в района, като са отчитат на териториите на ловните дружинки 120 животни. В същото време обаче това не са чисти диви прасета, а са смесени с източнобалканската порода, нямат нужните качества като трофеи.

А що се отнася за африканската чума, най-застрашени са крайграничните райони, тъй като болестта идва от Молдова и от Румъния и най-напред в България ще бъде усетено в този край, затова при всяко съмнение ловците е нужно да сигнализират, за да се вземат мерки навреме

Особено много беше отделено и за популацията на дивия заек, който преди години е бил много атрактивен лов за районите на Добрич и Варна, но от години популацията е много ниска, а проведените излети не са донесли никаква слука. Когато есенно време се провеждат излети се забелязва, че има отстрел само на стари, просто младите животни ги няма, което най-вероятно се дължи на умирането им от химизацията на селското стопанство.Земеделците ползват хербециди, които са с неизвестен произход, внасят се неконтролирано от различни страни

На срещата бяха коментирани и предстоящите промени в Закона за лова и опазването на дивеча, въпреки че все още не се знае дали в скоро време ще бъдат приети от депутатите. Инж.Васил Василев препоръча в това време,когато имат срещи с народни представители, да коментират с тях възможностите за решаване на ловните искания.

Една от основните задачи е и абонаментната кампания на вестник “Наслука”, списание “Лов и риболов”, което е най-старото в България, както и най-новият интернет сайт “Дивото”, които трябва да стоят с нужната отговорност пред ръководителите на сдруженията и ловните специалисти. Защото това са издания, които могат да се ползват много ползотворно в своята работа и  всеки ловец има какво да намери.Всеки може да бъде полезен с информациите си в “Дивото”, като беше даден пример с ЛРС във Велики Преслав, което е с много голяма активност в това отношение.

В работата на срещата взе участие и председателят на Ловнорибарското сдружение  във Варна Колю Панайотов – член на УС на Националната ловнорибарска организация. 

 На снимката участниците на срещата във Варна. 
 снимка Георги Ников