Слави Каймакански от ЛРД-Бучино надхитри вълк единак

Вълкът е най-умното, интелигентно и социално организирано диво животно в нашата природа. В иерархията на вълчата глутница има неотменими правила и тяхното спазване предопределя и успеха в оцеляването. Без съмнение вълчата популация у нас нараства с бързи темпове, което се отрича от някои природозащитни организации. Освен в глутница някои силни и едри мъжки екземпляри ловуват самостоятелно, разчитайки на съвкупност от качества – сила, опит, невероятно развити нюх, обоняние и зрение. Да се отстреля вълк единак са нужни много умения на ловеца и затова всеки успех се помни дълго.

За един такъв случай научих съвсем наскоро и предлагам разказът да бъде от първо лице. Ловецът е Слави Каймакански от ловната дружинка в село Бучино към благоевградското ловно сдружение.

“От местен човек, който се занимава с дърводобив, научих, че в м. „Новоселец” на Влахина планина често виждал голяма група от 15-20 сърни на едно място. В този район освен хранилки от години поддържам и редовно зареждам солище. Много колеги подценяват солта като много важен фактор за физическото сътояние и кондиция на всички диви животни. За образуването на по-голяма група сърни има и друга възможна предпоставка – наличието в района на вълци. Още повече, че когато зареждам солищата, обикалям района и нерядко след валежи откривах следи от вълк.

Така реших да опитам късмета си. Един ден  привечер отидох в района на солището, където има и по-голяма планинска поляна. С подръчни материали направих прикритие откъм подветрената страна на поляната и зачаках. Малко преди залез една двойка сърни с непрекъснато оглеждане и ослушване отиде на солището и докато ближеха от буцата сол, непрекъснато се оглеждаха. Изведнъж рязко побягнаха към близкия дол близо до мен. Вече бях нащрек, това беше сигурен признак за присъствие наоколо на хищник. Малко след залеза на слънцето между дърветат на отстрещната страна се мерна силует и бързо изчезна. След няколко минути го видях. Вълкът се бе снишил до земята и душеше следите, оставени от сърните.

Напрегнатите уши и свитата между краката му опашка допълваха впечатляващата осанка на хищника. Бях опрял “Броунинга” на чатала и потърсих вълка през оптическия мерник, който сякаш ми го представи близо до мен, а оптиката отчиташе 140 метра. Мерният визьор вече беше центриран върху главата му. Добре видях – очите му се бяха вперили в моите. Това беше моментът, който не биваше да се пропуска. Спрях дъха си и натиснах спусъка.

Ехото на изстрела бързо заглъхна в гората. Вълкът буквално се свлече на място и не мръдна. Помислих, че се преструва. Със страхопочитание оглеждах чудесния екземпляр с видими трофейни качества, а емоцията от слуката изпълваше душата ми. Та това беше първият вълк, който виждах и отстрелвах. Един неповторим ловен сървайвър, който никога няма да забравя”

Това беше раказът на Слави Каймакански. Черепът на вълка и кожата очакват оценката за трофейни показатели, а познавачи, които ги видяха, предвиждат стандарти за сребърен медал.

Кузман Петров