Смахнато диво прасе вилнее в центъра на селото

Любомир Любенов

Истина е. На 23 октомври 2014 г. в центъра на с. Искрец, около 11 часа, се появява галопиращо диво прасе с внушителните си около 130-140 килограма! Куриозно и едновременно много сериозно премеждие, завършило като в класически екшън.

По-късно се разбира, че животното е ударено с куршум странично през зурлата, изпаднало е в шок и не е знаело какво прави. На съдебно-психиатричен език – било е невменяемо, с неадекватно поведение и не е отговаряло за постъпките си. Пък къде у диво прасе и компас или джи-пи-ес, та да хване правилната посока?

Побърканият звяр пробягва панически няколко километра през гори и полянки, спуска се по пътека на селска улица, източно от черквата и се озовава на кръстовището с главния път, известно като „Белата чешма”. И оставя първите веществени доказателства. Точно там е положен пресен асфалт към десетина кв.м. и в него потъват дълбоки дивечови дири.

Все пак прасето е имало някакъв що-годе план – да пресече тържествено селото напряко през моста и да потъне тайнствено в отсрещния склон Божица, покрит с гъсти гори. Но преминаващ модерен автомобилен звяр с надут клаксон му препречва пътя и дивият му събрат свърва надясно по тротоара на главното шосе. С което пък тутакси става телевизионен герой – влиза в обсега на трите охранителни камери на близкия магазин, които записват образа му от три различни ракурса.

Прасето обаче не знае, че в момента го снимат, та да се усмихне и помаха на близки и познати, ами налита върху първия изпречил се пред него човек, познат като Сандо от Йеремиите. Поваля го попътно, но не влага много сериозност – вероятно цивилизованата околна среда го е влудила още повече и то съвсем се е смахнало. И защото после Сандо ще показва само една драскотина върху прасеца на десния си крак. Късмет не, ами отгоре! А прасето свива наляво, слиза от тротоара и пресича главния път без пешеходна пътека. То е видяло отворена портичка на селски двор и се промушва през нея.

Ама кой да му каже, че нахлува без разрешение в имота на един от най-старите и опитни ловджии – Павел Любенов .Спуска се по наклонената част на двора край къщата, излиза долу на равно, заобикаля паркиран джип и се скрива под навеса зад напълно изправен мотопед „Симсон”. Прикляка, готово да атакува вече съвсем сериозно всичко живо, което мръдне пред него или към него.

А в това време стопанинът ловджия не е в гората, а е на работа във ВЕЦ-а над Церово. В къщата му пищят много деца – неговите внуци и тези на брат му, баба им (неговата майка) и дъщеря му. Страх велик и олелия до небето. Набират го по мобилния, казват му. Той: „Пушката ми е зад вратата!” Те: „Ама ние не можем да стреляме!” Павката, макар и на петнадесетина километра от дома си, съвсем навреме се сеща за своя колега и ловджия Кирил Спасов от селото, който е заявил, че тази събота няма да излиза, имал си домашна работа. И нарежда на близките си веднага да му звънят.

Киро Наната – така го знаят в цяла Европа, Северна Африка и Ориенета – е международен шофьор, видял какво ли не по широкия свят. И като чува новината „Огромно диво прасе в двора на Павката, идвай, че ще ни изтрепе!” – не може да повярва на ушите си. Но писъците и виковете за помощ по телефона му казват друго. Зарежда пушката и скача в колата.

Живее на километър и половина, но за минути е пред двора на Павката. Влиза смело през портичката, спуска се по наклонената част на двора, излиза в равната, но не заобикаля както дивото прасе паркирания джип, ами се качва на покрива му. Един съселянин, покатерил се на керемидите на сайванта срещу него му сочи накъде да гледа. И без това Наната има опитното око на дългогодишен ловджия. Веднага забелязва притаения и готов да нападне звяр. Действа незабавно – бързо и прецизно прицелване, изстрел, бранекето се забива точно където трябва – странично във врата на неканения гост. Той пада като отсечен. Киро слиза от покрива на джипа с димяща пушка в ръка. Той стреля по веднъж. Мирът е възстановен и животът си е пак предишният. Писъците и виковете преминават в радостни възгласи.

Идва време за следващия весел момент. Обаждат се по мобилния на един ловец от дружината, който в този момент е в гората. „Пали джипа и слизайте в двора на Павката да си приберете прасето! Киро го застреля!” Отговор: „Стига кодоши бе, аз съм на лов! За какво прасе в центъра на Искрец ми говориш!” „Те за такова, като дойдеш, ще го видиш. Питай Киро!” Питат го. Да, така е. Слизат с един джип и си взимат убитото животно. Така де, то си е тяхно, изплъзнало се е незабелязано от тяхна гонка, а не от друга.

Всъщност колкото весела, случката е двойно по-сериозна и даже страшна. В Лакатник преди немного години имаше подобен жесток инцидент, завършил със смърт и няколко тежки ранявания. Всеки опитен ловец знае на какво е способно над 130 килограмово диво прасе, когато е ранено, зашеметено, контузено или няма друг изход – тогава то напада яростно. И въобще не се чувства отговорно за поведението си – убива и осакатява немилостиво.

Но това прасе пък е имало лош късмет – Кирил Спасов, познат по света и у нас като Наната, си е бил вкъщи и ако се е колебал дали се подиграват с него или не – то е било за секунди. Незабавната му намеса е достойна за възхищение. Той е отървал хората от голяма беда! Ала едновременно е обогатил и биографията си – едва ли ще се намери някой, който е повалял внушителен горски звяр в центъра на голямо (най-голямото в Свогенска община) село! Доволни са и искрецките ловци – тази година те са изнесли 13 тона царевица, 2 тона жито, още толкова сол, за да изхранват дивеча и сега той им се отблагодарява – идва им едър и огромен на крака в центъра на селото, та след отстрела да не го носят надалеч.

А пък стопанинът на къщата, ловецът Павел Любенов, наричан ту Пачо, ту Павката, обобщава: „Така е то – когато Павката не излезе на лов, прасетата му влизат сами в двора!”…

Послепис от автора

За съжаление Павел Любенов напусна този свят. Кирил Спасов – Наната си е жив и здрав. Мнозина са му благодарни за проявената решителност и точния мерник. А пък месото на убитото в центъра на селото прасе се оказа заразено от трихинелоза и беше унищожено по съответните правила, а не изядено. Но това вече е дребна подробност към небивалата смешно-страшна случка в Искрец…

Послепис от “Дивото”

Любомир Любенов е дългогодишен сътрудник на сп. “Лов и риболов”, професионален журналист, редактор на периодика и книги, публицист и сценарист.

По бащина линия произлиза от един от най-големите и старинни родове в Искрец – мястото на действието в този документален разказ. Прадядо му Любен е свещеник, а пра-пра дядо му Маринко е ктитор (дарител) на черквата в Искрецкия манастир (на територията на сегашната болница „Цар Фердинанд”) и на черквата в Брезе.

Бивш състезател е по конен спорт в олимпийската дисциплина прескачане на препятствия. Продължава да езди, където намери. Житейският му девиз в интернет е: „Не е срамно да паднеш от коня, срамно е да те е страх да се качиш на него!”

Мястото на действието

Босо (прасето) по асфалта