Смолянско – Сърната е налична, но интересът е слаб
За ловците от Смолянско ловът за дива свеня е приоритет, а интересът към останалия дивеч е значително по-слаб, въпреки че е наличен. В основни линии това се отнася и за сърната, дивеч, който в близкото минало е основен за ловците. Сърната – на база на различните показатели по ЛУП спада към III И IV бонитет по условия на местообитанията. При нас тя е определена за основен вид, което определя и отношeнието към нея.
Таксиран запас в ЛРС „Сокол“-Смолян е 1910 броя, план за отстрел на 339 бр., но е извършен отстрел само на 131 броя сърни или изпълнението възлиза само на 39 %. Запасът на вида се подобрява и е стабилен, но интересът е слаб и не се реализира достатъчен отстрел, въпреки че сърни наистина има в ловностопанските райони, а дружинките по места полагат грижи за опазването им и за възпроизводството на вида.
Подобна е картината и в ЛРС „Глухар“ село Славейно. При последната таксация при сърната са преброени, както следва: ЛРД-с. Славейно-119, ЛРД-Петково-95, ЛРД-Баните-81, ЛРД-Давидково-92, ЛРД-Загражден-164, ЛРД-Стража-78 и ЛРД-Търън-115. Сърни има, но и тук интересът от страна на ловците е слаб, а акцентът се поставя на отстрела на диви свине.
Онова, което се вижда при всички дружини, е, че се полагат грижи за опазването на вида. На базата на извършените наблюдение и при необходимост се вземат бързи мерки за подпомагане на дивеча и в частност при сърната, и то тогава, когато това се налага и има потребност. Ловните дружинки от сдруженията се готвят за зимата, като се събира сено за зареждане на хранилките през зимата.
Първенци в това начинание са ловните дружинки в с. Славейно и с. Петково, като сеното се събира на големи купи за зареждане на хранилките през зимата. При останалите ловни дружинки се отделя повече внимание на листниците, като те се правят в различни райони на ловните площи за подпомагане на дивеча през тежките зимни месеци. Извършени са и дейности във връзка с ремонта на хранилките, и то с естествени материали, близки до природата и зареждането им, защото дивечът страда от липсата на храна и не рядко вече се забелязват близо до населени места, а не рядко и вътре.
В това направлени особено дейни са ловците от дружините във Виево, Петково и Загражден. Онова, което следва да се направи, е връщане на интереса към вида в Смолянско и освен непрестанните грижи да има и необходимия отстрел да и се изпълняват плановите показатели, защото беглият поглед показва, че няма дружина, която да е изпълнила плана за отстрел при сърната.
Искра Сиракова
