Сп. „Лов и риболов“: Кои са златните правила за снимане на трофея?

В журналистиката има една доказана максима: „Пише добре не този, който пише добре, а онзи, който мисли добре!“. Другият постулат на занаята обаче е, че добрата снимка замества хиляда думи…

Но коя е добрата снимка? В нашия случай тя не е резултат само на техническо превъзходство, на мощни обективи и брой мегапиксели. Те имат ролята си, но тя не може да бъде водеща за заснемането на една добра снимка за медиите. Така че още в началото трябва да се разделят нещата – едно е да снимаш за себе си, за спомен или за колегите от дружинката, а съвсем друго е, когато снимката ще бъде публикувана. Тогава тя ще бъде видяна от хиляди хора в списание, вестник или в сайт, някои от които не са ловци и риболовци, а могат и да са настроени против нашите хобита. Ето защо снимането за публикуване не е проста работа.

Много е казано за бедата от всеобщата грамотност, особено от горките редактори, на които професията им налага да четат претенциозни графомански „произведения“… Днес същото се случва и с фотографиите, защото сега всеки има смартфон, а споделянето, качването на снимки и видео в мрежата е по-лесно от всякога…

Ето защо тук ще кажем само някои христоматийни неща за добрите снимки в медиите:

Винаги №1 е снимката на живото диво животно! Това е аксиома! Това е най-трудното в занаята, защото за един хубав кадър трябва де се дебне с часове и дори с дни! Но пък резултатът е изумителната красота и съвършенството на природата!

При вече отстрелян дивеч обаче започват трудностите… Тук може и малко да се „пипнат“ нещата – да се избере по-подходящ ракурс, точката от която се снима. Ако има кървави и деформирани части от животното, те не се снимат, а се правят отсечки. Така, ако сърната е ударена в тялото, се снима само главата с трофея. Същото е при дивите свине и при хищниците.

За птиците е добре е да се снимат на връзки. Ако слуката е била по-слаба – не е грях да се събере удареното от няколко колеги, за да се понапълнят връзките. В тях винаги разкървавените птици се слагат отвътре, а отвън – запазените.  Изобщо кръвта трябва да се избягва винаги, дори може отстреляното животно да се премести от мястото на падането, на някоя чиста поляна или шума. Клонката в устата на дивеча, не изисква усилия, но показва уважение към природата.

Същото е и при рибите. Най-ценни са кадрите с живи лъскави риби. Тук също е лош вкус е да се снимат риби с разкървавени хриле и люспи.

Винаги, когато снимате по време на лов и риболов помнете, че подходящата илюстрация и правилните послания са в основата на добрата комуникация с обществото.

В този смисъл, колеги, вижте как в медиите се представят рекламните и PR-послания на месопреработващата индустрия!? Да сте виждали там кадри от кланиците или от транжорните? Не, в кадрите присъстват щастливи пиленца, теленца и прасенца… А в рекламите е пълно и с анимации, в които предназначените да станат на салам животни, щастливо пеят и танцуват…

В медиите обаче животните не умират, а просто с някакво  вълшебство се превръщат в апетитни луканки, в оваляни в галета бутчета, във филенца и кюфтенца.

Ето как може да се постигне положителното представяне на нашите древни увлечения пред обществото. В този смисъл добри са и посланията на снимки с дами ловджийки или пък с деца и юноши риболовци. Така те легитимират широката обществена същност на лова и риболова в България. Природозащитните сюжети също трябва да са с предимство – зареждане на хранилки, залесяване, разселване на дивеч, кучешки изложби, зарибяване, доброволческа активност, гасене на пожари, издирване на изгубени в планината и всички други действия на ловците и риболовците за опазване и обогатяване на природата на България и в полза на обществото.

Автор: Мир Богоев

Статията е част от основната тема в брой 7 на списание „Лов и риболов“ за 2020 г., което излиза на пазара.

От списанието ще научите още:

Кои пози и кадри при заснемане на слуката са несъвместими с ловната етика? И как да направим така, че от успешен лов или риболов да остане хубав спомен?

Домът на дивеча е под обсада. Какви проблеми създава треската за трюфели в горите и може ли ценната гъба да се събира по щадящ за дивите животни начин?

Наследството на Дончо Цончев. Какво ни остави големият писател и ловец, когото загубихме преди десет години?

Тънкостите на „Ивайловград“. Язовирът държи много трофейни риби, но защо е трудно да стигнем до тях?

Тези и още много теми търсете в юлския брой на сп. „Лов и риболов“!