Стабилни запаси от едър дивеч в ЛРС-Шумен

Георги НИКОВ

Опазването и стопанисва­нето на дивеча в района на ЛРС-Шумен се извършва по програмата, приета от УС, и плана за основните дейности и зависи от показателите на таксациите. Това преди всич­ко се отнася за осигуряване­то на достатъчни количества фуражи и големите грижи на ловците към ловищата. През изтеклия ловен сезон бяха осигурени 47 429 кг ца­ревица и 9600 кг пшеничено зърно, като програмата бе изпълнена 110 на сто. Раз­работени са в района 13 100 дка дивечови ниви, които се засяват с фуражни култури. Дружинката в шуменския квартал „Дивдядово“ отглеж­да люцерна, което е от голя­мо значение за задържането на животните в районите. Добри грижи по осигурява­нето на храна за дивеча по­лагат дружинките в селата Средня, Овчарово, Лозево, Черенча и Царев брод. От го­лямо значение е правилното провеждане на таксациите, които се извършват съвмест­но със специалисти от РДГ- Шумен и горските стопанства в Шумен, Нови пазар и ДЛС „Паламара“. Особено голяма е популацията на благород­ните елени и дивите свине. Данните показват, че през 2010 г. в шуменските ловни райони е имало 168 елена, а за миналия сезон те са били 215 броя. Запасът на сърни­те е 300, а на свинете – 210. А що се отнася до сърната, въпреки че бележи известен ръст през последния сезон в сравнение с предходната година, има още какво да се желае. Причините за недоб­рото състояние са промените на местоопитанията, висока­та численост на хищниците, бракониерството под различ­на форма, безконтролната паша на домашни животни, паленето на стърнищата след прибирането на сел­скостопанската продукция. Дивата свиня е единстве­ният чифтокопитен вид ди­веч, чиито запаси нараснаха значително през последното десетилетие. Голяма част от дружинките обръщат по- голямо внимание на нея, подхранват редовно, а на ня­кои места ловците зареждат хранилките целогодишно, поддържат калищата и соли­щата и естествено животните се задържат и запасът расте.

Тревожно е състоянието обаче на дивия заек, като за­пасът представлява едва 40 на сто от нормалния. Това показва колко е нестабил­на в момента популацията му. Отчетената честота под един заек на 100 ха изключ­ва веднага неговото полз­ване. Необходимо е да се достигне честота от 5 до 8 диви зайци, за да се осигу­ри ползването по време на излети. Отново промяната на местообитанията на кул­турния ландшафт, тоталната химизация и съвременна­та механизация в селското стопанство влияят крайно неблагоприятно на запасите в бъдеще. Към тях трябва да добавим и бракониерството, което при дивия заек е за­стъпено в най-висока степен. „Всички тези фактори показ­ват колко проблеми има да се решават пред ловното ни стопанство, за да настъпи промяна в състоянието на дивеча“, категоричен е Сто­ян Стоянов. На последното общо събрание делегатите предложиха да се предприе­мат някои драстични мерки и най-вече с определени суми от сдружението да се заку­пят 40-50 заека, които да се доотглеждат и след това да се пуснат в най-подходящи­те местообитания.