Становище на НЛРС-СЛРБ относно предлаганите промени в ЗРА

След работната среща, проведена наскоро в сградата на НЛРС-СЛРБ по отношение на промените в Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), свързани с наболелите проблеми на любителския риболов, от ръководството на Съюза излязоха с официална позиция. Изготвеното становище е подписано от председателя на УС на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев и изпратено до министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева и до Ивайло Симеонов, директор на дирекция „Обща политика в областта на рибарството в МЗГХ. В него ясно и аргументирано се изтъкват наложителните законови промени по отношение изясняване собствеността на рибния ресурс и реалните възможности за управлението му по нашите водоеми.

НЛРС-СЛРБ представлява интересите на повече от 50 хиляди

любители риболовци

и съвсем отговорно възприема сериозността и значимостта на предстоящите изменения и допълнения в областта на рибарството и отношенията, свързани със собствеността, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси.

В официалното Становище се изтъква неефективността на прословутата Наредба №22, създаваща куп бюрократични пречки и се призовава да се опрости процедурата, чрез която сдруженията биха могли да полагат необходимите грижи за водоеми, участъци от реки и речни корита с цел опазване и увеличаване на рибните ресурси.

Актуална риболовна информация от родните водоеми

Категорично неприемлива е предвидената в проектозакона „зона за свободен достъп във водния обект, за която се изисква само валиден билет за любителски риболов“. С така предложения текст се ощетяват правата на лицата, заплатили своя членски внос към сдружението, стопанисващо съответния водоем, което влага необходимите средства за зарибяването и поддържането му.

С оглед преодоляване на съществуващите нормативни празноти в действащия ЗРА се предлага

въвеждане на ясна дефиниция относно

собствеността на рибния ресурс

Това е фундаментален въпрос, който непременно трябва да се разграничи от собствеността и управлението на водните обекти. Оттук по-прецизно следва да се регламентират условията, при които държавата отдава за управление рибния ресурс на такива организации и така да се разграничи от дейностите по поддържане на водни обекти (язовири и други хидротехнически съоръжения). При сегашните условия, на сдруженията на любителите риболовци се вменяват и несвойствени задължения, като условие за предоставяне на стопанисването на даден водоем за любителски риболов. Всичко това ги демотивира да се включват активно в процеса по подпомагане на държавата в управлението на рибните ресурси.

       Да се създаде Национален фонд за зарибяване

С цел преодоляване на нормативните празноти в областта на политиката за зарибяване и гарантиране, че поне част от средствата, събрани от билети за любителски риболов, ще бъдат използвани целево за възпроизводство и възстановяване на рибните ресурси, се предлага да бъде създаден Национален фонд за зарибяване. Според Конституцията на Република България, държавата е задължена да осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. В тази връзка се предлага 50% от набраните средства от издаване на билети и събраните глоби да бъдат включени в този фонд. От тях 30% да отиват за зарибяване, а останалите 20% за охрана и контрол по водоемите, както и за благоустрояването им и подпомагане естественото възпроизводство на рибите.

Предлага се и

                 Създаване на Обществен съвет

с ясно регламентирани структура, организация и функции. Този орган да е под ръководството на изпълнителния директор на ИАРА, с участието на представители от всички заинтересовани лица и организации. Неговата основна функция е да управлява и контролира изразходването на постъпилите във фонда средства.

Младен ДОБРЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница