Студът не е страшен за здравото куче

Повечето кучета могат да живеят през зимата навън, да работят при минусови температури и дори да спят на снега без вредни последствия за здравето. Разбира се, това не се отнася за декоративните и късокосместите, лишени от гъст подкосъм породи. Общо взето всичко зависи от степента на устойчивост на кучетата към студа, която до голяма степен се определя от особеностите на породата.

Твърдокосместите и дългокосместите кучета, както и късокосместите с гъст подкосъм не мръзнат през зимата. Естествено, ако се разглежда влиянието на понижените температури до определена граница. Например, кавказките овчарки понасят безпроблемно понижение на температурата до минус 40 градуса, разумно е да се предположи, че още по-ниски температури биха могли да бъдат смъртоносни за тези животни. Ако става въпрос за северните породи, например хъски или други устойчиви към студа породи, такива като леонбергер и бернски зененхунд, то те предпочитат да живеят на открито през зимата, да спят в снега, чувствайки се при това комфортно. В твърде топли помещения те страдат.

Не бива да се забравя, че представителите на една и съща порода понасят студа по различен начин. Живеещите в домашни условия кучета мръзнат по-бързо, дори ако притежават гъста козина. Козината на животните, обитаващи топли жилища, линее активно. Подкосъмът опада поради това, че е ненужен и на тези кучета им става по-трудно да понасят студа, когато излизат навън.

Към началото на зимата четириногите се „обзавеждат” с гъст подкосъм, който гарантира запазване на топлината, но в по-голяма степен на нейното съхранение влияе не гъстата козина, а размерът на животното. Известно е, че едрите породи губят топлина по-бавно, докато кучетата от дребните породи започват да мръзнат след непродължително пребиваване в студа.

Хората са свикнали да очовечават своите питомци, сравнявайки тяхната реакция на студа със своята, например всички знаят, че през зимата често мръзнат краката и мислят, че по време на разходка на първо място страдат лапите на кучето. В действителност четириногите ни помощници се отличават с различна от нашата циркулация на кръвта в крайниците. Тя е адаптирана за оцеляване в условията на силен студ. Кучетата могат да издържат ниските температури на въздуха, без да носят обувки.

Учени от университета „Ямазаки Гьокен” в Токио изяснили защо лапите на кучетата не мръзнат. Те са убедени, че зимни обувки не са необходими дори на четириноги, възприемчиви към студа. Особената система на кръвообръщение в лапите не позволява на топлината да се изпарява, лапите винаги остават топли. Резултатите от изследванията показали, че при кучетата топлината се предава от артериите в лапите към венозната мрежа по такъв начин, че студената кръв не се връща в тялото и не го охлажда. Вените са разположени много близо до артериите, което гарантира бързо сгряване на лапите. Учените установили, че лапите на домашните кучета не са подложени на измръзване при температура до минус 35 градуса.

Но откритието на японците не е повод да се предполага, че всички домашни кучета могат да живеят на открито през зимата. Та нали животните могат да имат индивидуални особености и заболявания, които затрудняват кръвообръщението и снижават устойчивостта към студа.

Здравите кучета мръзнат през зимата по-малко, отколкото болните и стари животни. Най-уязвими към студа са питомците, страдащи от артрит, изтощение, а така също кутретата.

За сгряване на тялото е нужна енергия, а нея животните получават от храната. Ето защо, ако кучето живее навън през зимата или работи активно при зимни условия, неговото меню трябва да бъде балансирано и съдържащо калорична храна. Ако не получава нужните хранителни вещества, четириногото става уязвимо и тогава се увеличава рискът от измръзване.