Татяна Булару от с. Рупите: Мъжко момиче съм!

Разговаря Димитър КИТАНОВ

Наскоро ми се отвори чудесната възможност да се срещна и разговарям с единствената жена ловец от с. Рупите – Татяна Булару. Впечатлиха ме нейният ентусиазмът, загрижеността й за дивеча и задоволството, което изпитва от ловния спорт. Прочетете в следващите редове какво сподели тя специално за читателите на в. „Наслука“ и www.divoto.bg.

– Разкажи накратко как стана ловец.

– Мои близки и приятели са ловци, често разказваха в компании интересни истории и си поставих за цел да се включа в курс за подготовка и да се явя на изпит. Не се хваля, но бях по-добра от доста мъже. Научих много неща за дивеча, ловния закон, изискванията за полагане на грижи за обитателите на дивата природа. Бях много усърдна в подготовката за безопасно боравене с ловно оръжие и придобиване на стрелкови умения. Веднага разбрах защо безопасността по време на лов трябва да е със статут на закон за всеки ловец. Благодаря много на колегите щатни работници от сдруженията в Петрич и Струмяни за отделеното внимание и положените усилия.

– Не изпитваш ли страх, все пак ловът се смята за мъжко хоби?

– Защо мъжете мислят, че само жените се страхуват, а нима вие не се страхувате? По-скоро може да се каже, че ние сме по-предпазливи. Трябва да допускаш всички възможни варианти при среща с едър глиган, това те прави по-отговорен и по-съсредоточен при стрелбата.

– Доверяват ли ти се колегите или по-скоро обичат да си правят закачки с теб?

– Много съм благодарна на колегите, изключително внимателни са, доверяват ми се и аз се стремя да съм винаги точна при взаимоотношенията си с тях. Харесва ми дисциплината в колектива.
Винаги ще съм благодарна, че станах ловджийка. Ако не беше ловът, никога нямаше да видя красотите на нашия край, нямаше да изпитам уникалната тръпка и адреналина, които той дава. Мъжко момиче съм и много ми се иска жените ловци да са повече.

Използвам случая да пожелая на колегите „Наслука!“ и винаги да спазват правилата за безопасност.