Торят ли земеделци въпреки забраната? Проверка на SLRB.BG

Внасянето на азотсъдържащи торове в нитратно уязвимите зони в зимния период от годината е строго забранено с две министерски заповеди – една от министъра на земеделието, храните и горите (Заповед РД 09-222/27.02.2020 г.) и една от министъра на околната среда и водите (Заповед № РД-237/17.03.2020 г.).

Торене въпреки забраната

Въпреки категоричната забрана, екипът на SLRB.BG се натъкна в социалните мрежи на публикация от 30.12.2021г, в която земеделци от района на великотърновското село Стамболово  се хвалят, че са извършили торене в нарушение на регламентите, дори задават и въпрос към колегите си от страната, дали и те извършват подобни мероприятия.

Шефът каза и ние решихме

Още в коментарите, други земеделци отбелязват, че времето, в което са внесени съответните торове, не е подходящото и е в разрез със забраната. На тези коментари, отговорът е лаконичен “… шефа така иска ние изпълняваме:) какво да му кажем недей сега ли?”.

Село Стамболово попада в нитратноуязвима зона – Северна България, като забраната за внасянето на азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) в нитратно уязвимите зони при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища е от 01 ноември до 25 февруари.

Анализ на почвата

Екипът ни се зае да провери дали снимките са достоверни, като наш представител взе проба от почвата, която беше изпратена за анализ в Института по почвознание, агротехнология и защита на растенията “Никола Пушкаров”. Резултатите показаха наличие на 38 мг в 1000 г почва, което преизчислено възлиза на около 12 килограма азот на декар в слоя от 0 до 30 сантиметра. Експертите на института допускат, че това количество може да се обясни с внасяне на азотни торове.

Опасност от измиране на водните обитатели и преки последици за хората
В непосредствена близост до село Стамболово протича река Росица, за водите на която може да има преки последствия. Според експерти, при внасянето на подобни вещества в почвата, по това време на годината, съществува реална опасност от “цъфтеж на водата” (еутрофикация). При този процес настъпват няколко взаимосвързани неблагоприятни процеса в екосистемата. Засиленото развитие на водораслите на повърхностните водни слоеве води до промяна на светлинните условия за дънните водорасли и те загиват, образувайки токсични вещества. Това от своя страна води до намаляване на кислорода във водата и измирането на водните обитатели. Качеството на водата също се влошава и тя става негодна за пиене.

Фирмата отрича да е торила

Наш представител потърси земеделската фирмата за отговор.  От там отрекоха да са торили и лаконично отговориха, че ако се установи нарушение, от Държавен фонд “Земеделие” ще им наложат санкции.

Държавен фонд земеделие – в тях хляба, в тях ножа

Държавен фонд „Земеделие“ е компетентният контролен орган, определен чрез Заповед № РД-09-881/04.11.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите на ЗИУ 1 – Опазване на водите от замърсяване с нитрати, част от системата на кръстосаното съответствие, установена съгласно дял VI от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Фондът извършва ежегоден контрол за спазване на забраната за торене с азотсъдържащи торове върху замръзнала/покрита със снежна покривка почва на бенефициери, чиито площи попадат в нитратно уязвими зони на територията на Южна и Северна България. Земеделци, попаднали в извадката за проверка на място, се проверяват от съответните Регионални технически инспекторати на ДФЗ.

През 2021-ва година нарушители – НЯМА

В официален отговор от МЗХГ, от министерството ни уведомяват, че за цялата 2021 година нарушения при спазването на ограничителните мерки за торене не са установени. При установяването на подобни нарушения санкциите се прилагат върху общото плащане към бенефициера по схемите и мерките на база площ и/или животно в обхвата на Общата селскостопанска политика. Процентът на намалението зависи от тежестта, степента, продължителността и повторяемостта на установеното неспазване. В случай на неспазване поради небрежност процентът на намалението на плащанията не надвишава 5 %, а в случаите на повторно неспазване не надвишава 15 %. В случай на умишлено неспазване, процентът на намалението не е по-нисък от 20 % и може да доведе до цялостно изключване от една или няколко схеми за подпомагане и може да се прилага в продължение на една или повече календарни години.

Земеделието – основен причинител на натиск върху природата

По данни на Европейската агенция за околна среда Земеделието и дейностите свързани с него прилагат най-голям натиск върху природата – цели 21%. Загубата на местообитанията, нерегламентираните практики от земеделци и внасянето на забранени препарати допълнително поставят под риск природата. За сравнение, ловът е причина за едва 0,66% от натиска.

Посетете нашата Фейсбук страница