Традиционен председателски лов в ЛРС-Добрич

Автор

ноември 17, 2025 От декември 25, 2024

Първият ден от настъпването на астрономическата зима, 21 декември, бе избран за председателски лов в ЛРС-Добрич. Домакинството прие ЛРД-Владимирово, чийто ловно-стопански район възлиза на 7196.2 ха и е образуван от землищата на селата Владимирово, Вратарите и Бдинци в състава на община Добричка.

До 7.00 ч. участниците в ловния излет – председатели на дружините в сдружението и ловците от местната дружинка, са вече готови за първата гонка. Ще се ловува на дива свиня. Документите са проверени и описани. Доктор Веселинов, председател на дружината, прави инструктажа и разпределението на ловците. Кучета и хора се отправят към определените места. Времето е само за мъже.

Още в първата гонка Петър Петров от ЛРД-Дончево чупи каръка по отношение на лова на дива свиня в ловностопанския район на Владимирово. Следват още две гонки, в които късметът изневерява, но настроението е добро. Пробивът е направен. Около 13.00 часа всички се събират в ловния дом. Другарският обяд е осигурен от сдружението.

Ето и оценката на д-р Валери Веселинов, директор на ДКЦ 2 в Добрич, зам.-председател на Българския лекарски съюз, председател на ЛРД- Владимирово: Мисля, че направихме един много добър лов. Добра организация, добро присъствие и много добри гоначи. На два, дори на три пъти вдигнахме диви свине. Имахме и слука, което в крайна сметка е добър атестат и за работата на дружината. От няколко години подхранваме дивеча редовно, имаме дивечови ниви. И резултатите от тази наша дейност вече са видими. Затова от днешния ловен излет съм доволен. В него видяхме налице всички компоненти на лова. Имаше дивеч, имаше слука, имаше пропуски и цялата емоция, която ни кара в едно никакво време да излезем да ловуваме сред природата. Надявам се колегите да са доволни.

Това е и един успешен край на дейността на нашата дружина. Такава е оценката ми, защото за нашия район това не е типичната картина. Тук става въпрос за огромни земеделски площи, от които след прибиране на реколтата, дивечът се изтегляше. Ние осигурявахме вода за него в няколко резервоара през летните месеци. Подхранваме регулярно, сол се поставя и животните се задържаха. Вече убедено можем да кажем, че имаме местна популация от дива свиня. Тук се опрасиха. Видяхме днес младото поколение. Има възрастни животни, има и приплоди. Това е най-доброто доказателство за усилията на всеки член на ЛРД-Владимирово през годината. Смятаме така да бъде и през следващата година. Много се радвам, че направихме един достоен финал за 2024 година.

На всички колеги желая спокойни и весели празници. Да са здрави, да се радват на това, което правят. Да имаме една още по-успешна 2025 година. Живот, здраве и късмет!

Илия Михайлов, председател на ЛРС-Добрич, член на УС на НЛРС СЛРБ: Първо искам да благодаря на домакините на традиционния председателски лов. Буквално с две думи се разбрахме, че приемат на своя територия провеждането на председателския лов. Винаги сме били лоялни към колегите от сдружението. Не им нареждаме, а ги молим за това домакинство, което изисква добра организация и отговорност. С няколко думи ще поясня каква е целта на председателския лов, който провеждаме от години. С него искаме да благодарим на всички председатели за усилията, които полагат за доброто организационно състояние на сдружението. Точно те отделят от личното си време, за да се осъществят дейностите подхранване, разселване, строителство на ловна база и ред други в своя ловностопански район. Председателският лов не е нещо самоцелно. При него наред с лова и веселието участниците обменят мисли и идеи, правят предложения, става опознаването между млади и стари.

Колкото до днешния лов – отлично организиран от домакините, проведохме три гонки. Видяхме много и изпуснахме много. В крайна сметка най-важното е, че всички, които излязохме на лов, се прибрахме живи и здрави. На следващо място ще посоча, че имахме слука в ловностопански район, в който отдавна е нямало успех при ловуване на дива свиня. Може би ние, като ръководство на сдружението, помогнахме да се счупи този карък. Настроението по време на другарския обяд естествено беше приповдигнато – ловни истории, наздравици и пожелания. Беше чудесно.