Творчество с мярка при подготовка на захранката

В съвременния свят захранването е неизменна част тактиката при риболов на всякакви мирни риби, независимо от сезона или вида на водоема. Храни се зиме и лете, в реки и в язовири. Някои разчитат изцяло на готовите фирмени продукти, предлагани в специализираните риболовни мага­зини. Други си имат доказани домашни рецепти за подготовка на захранката, на които не изневеря­ват.

При това невероятно изоби­лие на пазара, гарантирано от знайни и незнайни фирми произ­водители, май не си струва да губим време с импровизации у дома. Трябва да признаем, че качеството им определя и цената – марковите вносни захранки наистина правят чудеса

докато някои недотам известни производители предлагат раз­ни смеси на достъпни цени, но с недоказано качество.

Поради пословичната си бедност и пестеливост бъл­гаринът често предпочита до­машната изработка, на базата на популярни базови храни – бяло и царевично брашно, кюспе, хляб, разни фуражни смески. С оцветителите е лес­но – може да се ползват слад­карски бои, концентрирани прахчета за безалкохолни на­питки и други подобни. Когато обаче стане дума за подхода при ароматизиране на захранката, често се допус­кат грешки.

В стремежа си да я напра­вят колкото е възможно по-привлекателна и дразнеща обонянието на рибите, рибари без достатъчно практически опит изсипват безконтролно атрактанти, някои от които напълно несъвместими като миризма. Съгласете се, че в  захранката няма как да „съ­жителстват” чеснова миризма и канела, например. Първата е сред любимите за шарана, втората се слави като особе­но привлекателна за платика­та. Но двете в обща захранка просто нямат място.

По съща­та причина може да се изтъкне несъвместимост между ете­рични масла и плодови арома­ти. Коктейл от анасон и ягода как ви звучи? За рибата опре­делено е неприемливо.

Понякога добавката на пре­калено силен ароматизатор

може да има обратно действие.

Да речем, залагаме на ца­ревичен качамак, но толкова много сме го „напарфюмирали” с разни есенции, че натурална­та миризма се е изгубила на­пълно. А рибата е привикнала именно към нея. Резултатът е апатично отношение и разо­чарование от излета, въпреки усърдието при подготовката. Да, усърдие е нужно, но в опре­делени рамки. Точно по отно­шение ароматизаторите

да не се предприемат авантюри.

Смесване на атрактанти от различен произход не е добро решение.

С дозите също трябва да се внимава. Разните видове есен­ции обикновено са концентри­рани и само няколко капки са достатъчни за подготвяното количество захранка. Така ще действа като парфюм – леко загадъчен, ненатрапващ ми­рис. Ако от желание да мири­ше силно изсипем шишенцето с ароматизатора, захранката може и да отблъсне рибата или поне ще я накара да бъде по- мнителна и недоверчива.

С няколко думи като за­ключение. Творчество при подготовка на захранката може да има, но да е с мярка и съобразено с някои основни изисквания по отношение на ароматите.

Даниел ДОНКОВ

Посетете нашата Фейсбук страница