В Хондурас тече река България

Рио България извира в планината Грасиас а Диос в Националния парк Пико Бонито. Заобиколена е от труднопроходима джунгла и поради пресечения и силно наклонен терен нейното поречие не е добре проучено.

Реката е наречена така в чест на нейния откривател, който е българин и е един от първите наши сънародници, заселили се в централноамериканската държава през 20-те години на миналия век.

130 българи се преселили тук през 20-те години на миналия век. Днес хората с български произход в Хондурас са между 7 500 и 10 000 души.

Всички мъже носят български фамилии, а заради местния обичай хората да носят по 5-6 имена повечето жени наши сънароднички също са запазили поне едно българско име.

През 1928 година в Ла Сейба се заселил първият български емигрант – Борис Петров, който напуснал родния си Белоградчишки край и през Куба се озовал в Централна Америка.

Преселникът си направил бананова плантация и скоро бил последван от свои сънародници. Нашенците били толкова предприемчиви, че скоро построили и жп линия. Тогавашният президент на страната бил толкова впечатлен, че заповядал хазната да покрие разходите по железницата и поръчал да се построят още километри.

Вместо да строят по права линия, преселниците ни започнали да криволичат, за да излезе по-голям километраж. Скоро толкова се замогнали, че станали работодатели на местните метиси, дори започнали и да печатат пари.

Освен името на река България, принос на нашата общност в Хондурас е производството и консумацията на хляб.

Днес повечето хлебарници и фурни са собственост на българи. До 1955 г. край реката съществувало българско селище. Нашите сънародници там се препитавали като отглеждали зеленчуци и ги продавали на местните хора.

Зеленчукопроизводството и зеленчуците на трапезата също са български принос. Нашенци научили местните и как да си приготвят дървени въглища за фурните.