В ЛРД-Жеравна трудностите се преодоляват с екипна работа

Георги НИКОВ

Жеравна, село известно със своите природни дадености, с личния принос на революционери и писатели, дали много на България, привлича хиляди туристи всяка година, които идват от близо и далеч, за да се запознаят с този прекрасен край. Всички те остават впечатлени от чудесната природа и гостоприемството на планинците.

Ловната дружина на селото е една от най-успешните в състава на ЛРС-Котел. Председател е 56-годишният Николай Върбанов, който има отлични идеи и реализирани инициативи, целящи постигане на по-добро стопанисване на дивеча. Той затвърди това впечатление на общото събрание на сдружението, по време на което изказа мнението си за това, което е вече свършено и за това, което предстои и трябва да бъде направено. – Разгънато на 2 колони

Много интересен е опитът на ЛРД-Жеравна при изграждането на нови хранилки за едър дивеч. Именно затова след общото събрание на ЛРС-Котел помолих Николай Върбанов да разкаже специално за в. „Наслука“ повече подробности за това начинание: „Става въпрос за нов вид хранилка, която е много проста за изграждане, нужни са само една резачка, тесла и пирони. Прави се в гората между две съседни дървета с диаметър 20-30 см, на които се наковават страничните парчета, за да не се пръска зърното. Отдолу се оставя отвор около два пръста и когато натиснеш фуража, става като сандък, царевицата се разстила, животното рови и колкото повече бърка, зърното се смъква надолу. Много е икономично, евтино и практично – чудесен вариант за подхранване на диви свине, елени и сърни. До хранилката сме направили и солища и калища, слагаме нафта“. Николай Върбанов допълни, че ловците от дружината полагат много грижи за стопанисването на дивеча, като хранилките никога не остават празни. Изнася се царевица на кочани и зърно.

Любимият вид дивеч на членовете на ЛРД-Жеравна е дивата свиня. Миналия сезон ловците са отстреляли трийсетина животни, колкото е бил и планът им. Сред тях е имало и едри глигани с хубави трофеи. В дружината има правило да не се стреля по женски екземпляри, за да се поддържа числеността на популацията. Пролетната таксация тази година е показала, че има доста майки с малки прасенца, които благодарение на постоянните грижи, остават в ловищата.

Разбира се, подобно на много места, и в дружината в с. Жеравна, не липсват проблеми, съпътстващи дейността. На общото събрание Николай Върбанов за пореден път сигнализира за лошото състояние на горските пътища: „В момента никъде не можем да стигнем с колите си, за да зареждаме с фуражи, нашите хранилки не са покрай пътищата и се налага да преодоляваме дълбоките коловози, оставени от тежкотоварните автомобили, които извозват отсечената дървесина. Никой не взема мерки те да бъдат подравнени, миналата седмица тръгнахме с един джип, който закъса, дойде втори, после трети, за да се дърпат. На гръб носим чувалите със зърното и кочаните, и то на доста голямо разстояние, докато стигнем до хранилищата в гората. Миналата година поставих този въпрос на представителите на ДГС, но от там ми отговориха, че нямали техника и всичко зависело от този, който добива дървения материал. Тази ситуация възпрепятства нашата дейност по поддръжка на ловищата“.

Естествено с тревога говори Николай Върбанов, защото ловците са загрижени за районите си. Те са убедени, че ако не полагат необходимите усилия, няма смисъл да се надяват на хубава слука.

ЛРД-Жеравна разполага със собствена база, която се намира на 12 км от селото. Навремето там е бил поставен фургон, а до него по-късно е изградено тухлено помещение, в което има голяма зала с камина. На дългата маса се събират всички ловци и раздумките и почерпките протичат в приятна атмосфера.

„Старата база е на 25 години, имаме идея да си изградим нещо по-масивно и мисля, че ще го направим, защото сме задружни. Тъй като умеем да се веселим в свободното си време, сами знаем, че е по-добре да разполагаме с повече пространство. Около 60 са ловците, но по принцип само половината излизат на лов. Просто възрастните ни членове вече са много. На събранието на дружината си дадохме дума да направим така, че да привлечем млади хора, които да станат достойни наши заместници. Все пак по-хубаво нещо от лова няма – пълно разтоварване, приятелство и силни емоции“, заключи Николай Върбанов.