В ЛРС-Якоруда сезонът приключи нерадостно

Най-малкото ловно сдру­жение в Югозапада и като брой ловци – около 200 – и като площ (13 000 хектара) и с регистрация през 2015 г. изпраща ловния сезон за групов лов на дива свиня с немалко разочарования за­ради изключително слабия резултат в отстрела.

Много редки бяха случаите, когато ловците от четирите ловни дружинки на ЛРС-Якоруда изпитваха въо­душевяващата тръпка на слуката с отстреляни диви прасета. Цифрата е обидно малка и затова дори не я споменават.

Съпоставката с другите колеги от областта е показателна. Цялото яко­рудско сдружение е отстре­ляло по-малко диви свине, отколкото някои дружинки, ловуващи в Малешевската планина край българо-се­верномакедонската граница само за един-два излета.

Причините? Отговорът по­търсихме от председателя наЛРС-Якоруда Малин Марко­шев.

,,Обездивечаването в нашите ловни полета дос­тигна отчайващи резултати. И странното е, че това се случва напук на комплекс­ните грижи, които полагат колегите – дивечови ниви на подходящи места, редовно зареждани хранилки, без бракониерски прояви, осигу­рено спокойствие за дивеча, като изключим летните ме­сеци, когато има проблем с масовото бране на гъби и билки.

Най-важната причина – този сезон съвпадна с апо­гея на гибелния ефект за ди­вите прасета в нашия район – африканската чума. Част от дивеча, който оцеля, из­бяга в по-високите части на Рила и Родопите или мигри­ра в по-далечни райони. Ся­каш усещаха черната сянка на заразата. В ловните по­лета от подножията на Рила беше истинско събитие да се видят следи от диви прасета. Добре че откъм Родопите имаше някои спо­лучливи излети, за да дадат кураж и вдъхнат надежда на отчаяните ловци.“

Това, кое­то прави впечатление, е, че няма и едри хищници, които по правило тормозят дивите прасета. Лисиците са сведе­ни до минимум, чакали в ра­йона няма, вълците са също рядкост.

Кузман Петров