Важно! Сърнетата нямат нужда от „спасяване”

Всяка година природозащитници и ловни специалисти отправят призив към всички, които отиват в дома на животните – гората, че май-юни е периодът на раждане на сърне­тата. Намирайки по време на излет сърне в тревата, хората решават, че е изоставено и го взимат със себе си, за да го „спасят”. Удиви­телно е как понякога и най-добрите намере­ния на човека могат да доведат до истинска трагедия. Няма нищо по-лошо от „кражбата” на сърнето от неговата майка, защото тя не го е изоставила. Малкото не бива да се взима в ръце и да се отнася у дома с цел да се „ле­кува” и после да се върне обратно, тъй като майка му едва ли вече ще го открие. Не бива да се докосва и гали бебето сърне, човешката миризма неминуемо ще бъде усетена от май­ка му и нейното поведение по отношение на собственото чедо може да бъде непредсказу­емо, а и хищниците ще го открият.

Идеята, че сърнетата могат да бъдат отгле­дани в домашни условия, превръщайки ги в екзотични любимеци, е просто ужасна. Та­кива животни израстват доверчиви към чо­века и не получават необходимите навици за горски живот, те никога няма да станат отново диви животни. Зловещо е и взема­нето на малките с користни цели – продаж­ба. Взимане на сърне е допустимо само и единствено в случаите, когато малкото е видимо ранено и има нужда от лечение. Другото е похищение, което е наказуемо по ЗЛОД. За взимане и укриване на жив дивеч глобата е до 2000 лв.

Отглеждането на сърнетата в несвойствени за тях условия е изключително трудно, при това кравето мляко по своя състав не е подходящо за тези животни. Не бива да се забра­вя, че сърната не е и домашна коза. Майчиното мляко е неза­менима храна за сърнетата в първите 1-2 месеца.

А в зоопарковете или във во­лиера новородените сърнета реагират на човека така, както на своята майка. И в това е един от проблемите на отглеж­дането на сърне в домашни условия: то няма как да бъде върнато в дивата природа и да оцелее, след като двукраката му „майка” реши, че е приклю­чила със своята спасителна мисия или вече изпитва дис­комфорт от присъствието на наедрялото животно.

В дивата природа действат други правила, там няма мяс­то за човешко състрадание, особено когато то е съчетано с напълно отсъстващи познания за естественото поведение на животните.

Това, че сърнето се крие в гъстата растителност е нор­мално поведение. Колкото и да не ни се вярва, неговата майка е някъде наблизо, тя не го е изоставила в порив на майчи­на безотговорност. На първо време сърната оставя ново­роденото там, където то се е появило на бял свят и идва само да го храни, често през нощта. Тази стратегия съвсем не е случайна, в случай на опасност на майката ще й бъде по-лесно да отклони евентуал­ния хищник по-далеч от своето безпомощно потомство, а сър­нето ще има възможност да се притаи в тревата. По това вре­ме жлезите с външна секреция почти не функционират, т. е. на хищниците, ориентиращи се по миризмата, преди всичко въл­ци и чакали, ще им бъде труд­но да го открият. При опасност сърнетата не бягат, а напро­тив – запазват пълна непод­вижност, а женската, ако види хищника недалеч от мястото, където е скрила своето потом­ство, ще се постарае да го про­вокира да я преследва, за да го отдалечи от сърнетата.

150 полудиви патици разселиха ловците от ЛРС-София-запад

Фактът, че сърнето при­лича на умряло в тревата, в действителност е естестве­на реакция на притаяване на слабото животно при вида на приближаващи хора, които то възприема като хищници (понякога не без основание). Всъщност сърнето няма особен избор, при положение, че не може да се спаси с бягство, на него му остава само едно: да се скрие колкото може по- добре и да се старае с нищо да не издава своето присъст­вие. И това обикновено му се удава. Човек може да мине на метър от притаило се сърне, съвършено без да подозира за неговото присъствие. И тъй като то не излъчва характерна миризма, лисицата или вълка могат също да го подминат. За оцеляването на потомството на сърните допринася и това, че малките от един приплод в първите 2-3 седмици се затая­ват поотделно, на значително разстояние едно от друго – до 200-250 м. Ако хищникът ус­пее да открие едното сърне от двойката, то другото ще оста­не живо. Това също е част от природните закони. ­

Владимир ЙОНЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница