Ловците алармират: От противопоставянето между „зелена енергия“ и „зелена природа“ губят всички

ВЕИ и нарастващият натиск върху природата

Влиянието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) върху природата и биоразнообразието е непрекъснато актуална през последните години тема. Повишеният инвестиционен интерес към изграждане на фотоволтаични паркове и ветроенергийни централи върху плодородни земи или площи, чието предназначение се променя за изграждане на новите мощности, засяга не само земеделските и горските стопани, но и все повече ловни сдружения в страната.

Засиленият строеж на възобновяеми енергийни мощности извежда на преден план редица проблеми, които са индикатор за нарушаване на естествения баланс на екосистемите, независимо че същите тези проблеми произтичат от добрите, по същество, намерения на съвременното ни общество да мисли „все по-зелено“.

Въздействие върху дивеча и ловното стопанство

През призмата на лова и ловното стопанство, интензивното изграждане на огромни по площ соларни и ветропаркове влияе отрицателно върху естествените местообитания на дивеча, развитието на неговите популации, качеството и количеството на хранителната му база, както и редица други фактори, които като резултат предизвикват косвено или директно прогонване на дивеча от дългогодишни естествени обитания.

Един от ключовите недостатъци на фотоволтаичните централи е, че с огромните си размери те на практика отнемат съществена част от площите, на които се стопанисва дивечът.

Конкретен пример: Пазарджишко

Снимки с дрон на фотоволтаичен парк „Елшица“

Емблематичен пример за това от последните години е изградената в землищата на пазарджишките села Априлци и Сбор фотоволтаична електроцентрала, която към момента на създаването си е най-голямата ФЕЦ в Източна Европа и на Балканите, с мощност 400 MW и площ от 800 ха.

За сравнение, цялото землище на село Априлци е около 1600 ха. От същия порядък (1500–2000 ха) са и ловностопанските площи, стопанисвани от ловно-рибарските дружини в Априлци и Сбор.

С други думи, площта от 800 ха на изградения в Пазарджишко ФЕЦ е в размер на половината от землището на едно село или половината от ловностопанския район на една ловно-рибарска дружина.

Хронология от сателитни снимки показващи промяната в ландшафта

Реакции на местните общности

Още през март 2024 г. ловците и риболовците от СЛРД „Сокол-1893“ – Пазарджик излязоха на спонтанен протест срещу прекомерното изграждане на фотоволтаични централи върху плодородни земи, гори и ловни площи. Протестът бе подкрепен и от Националната ловна организация.

Пазарджик – Емоционален протест на ловците срещу прекомерното изграждане на фотоволтаици

Половин година по-късно, през есента на 2024 г., СНЦ – Ловно-рибарско дружество „Сокол – 1“ Силистра внесе становище, адресирано до община Силистра, РИОСВ – Русе, МОСВ, МЗХ, МЕ и Представителството на ЕК в България, във връзка с предложение за изменение на Общия устройствен план на община Силистра, целящо изграждане на мащабен ветропарк в землищата на селата Калипетрово, Българка, Срацимир, Ценович, Айдемир и Бабук, както и на самия град Силистра.

В становището ловците и риболовците от региона изложиха своите възражения срещу изграждането на вятърни турбини по миграционния път на птиците Via Pontica и в близост до биосферния резерват „Сребърна“, които биха нарушили съществено баланса на екосистемите в региона.

При последващото обществено обсъждане възраженията на местните общности (в т.ч. и ловците) доведоха до временно спиране на инвестиционното намерение за строеж.

В доста подобна ситуация, развитието по която тепърва предстои, се оказаха в началото на 2026 г. жители на няколко селища от община Крушари, обл. Добрич, сред които и представители на ловната и риболовната общност. Те излязоха на мирен протест пред общината във връзка с инвестиционно намерение за изграждане на 80 ветрогенератора на територията на селата Лозенец, Северци, Крушари, Загорци, Земенци, Бистрец и Полковник Дяково.

Законодателен парадокс с ВЕИ

Важно е да припомним, че според българското законодателство ловно-рибарските сдружения, в качеството им на юридически лица с нестопанска цел, отговарят за стопанисването на дивеча. Отново според законите на страната ни дивечът, както знаем, е държавен ресурс.

Парадоксален е фактът, че все повече ловно-рибарски сдружения, които са призвани да стопанисват дивеча по закон, се превръщат в своеобразни „заложници“ на новите реалности, чрез които стратегиите за зелената енергия прекрояват трайно все по-големи природни и ловни площи.

Възниква логично и въпросът откъде идва разминаването между модерните „зелени идеи“ и тяхната реализация на практика, от което се ражда и сблъсъкът между двата различни нюанса на зеленото – технологичния и природния.

Европейските политики и натискът за ВЕИ

Част от многопластовата сложност на този проблем е фактът, че разширяването на мощностите от ВЕИ е дългосрочна наднационална политика на Европейския съюз, към чието изпълнение България, като член на ЕС, има съответните ангажименти и отговорности.

Съществуват два стратегически документа на ЕС, които обуславят засиленото изграждане на ВЕИ през следващите години.

Първият от тях е планът REPowerEU, приет през 2022 г. Той има за цел намаляване на зависимостта на ЕС от руските горива и ускоряване на екологичния преход чрез декарбонизация, изграждане на ВЕИ и икономия на енергия, за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г.

Вторият стратегически документ е Директивата за насърчаване и използване на енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ). Основните цели, поставени в нея, са 45,5% от цялото потребление на електричество на територията на ЕС да бъде осигурявано от възобновяеми източници до 2030 г.

Имайки предвид, че към 2022 г. делът на ВЕИ енергията в електропреносните мрежи на ЕС е 23%, това означава, че до 2030 г. той трябва да бъде като минимум удвоен.

Удвояването на произведеното от ВЕИ електричество означава и удвояване на фотоволтаичните и ветрогенераторните паркове на територията на ЕС до 2030 г.

Новите правила и ускорените процедури за ВЕИ

В тази връзка ЕК поставя на държавите членки срок: до 21.02.2026 г., след извършено картографиране, държавите членки трябва да определят зони за ускорено внедряване на енергия от ВЕИ.

В тези зони е предвидено да се прилага бърза процедура за одобрение на инвестиционни проекти, което означава, че вероятно някои от валидните до настоящия момент процедури ще отпаднат.

Съвсем наскоро, в началото на март 2026 г., Министерството на околната среда и водите (МОСВ) публикува проект на план за развитие на приоритетни зони за вятърна енергия с цел информиране на всички заинтересовани страни в рамките на процедура по предварително предоставяне на информация.

За съжаление, този план представлява само частично изпълнение на препоръката в Директивата на ЕК, тъй като касае единствено ветрогенераторните, но не и фотоволтаичните паркове.

След изготвянето му той подлежи на екологична оценка (ЕО) и ще бъде представен за обществено обсъждане.

Възможност за реакция

Именно тук е моментът, в който обществеността, вкл. и ловно-рибарските сдружения, могат да се намесят в процеса със съответни становища и възражения за териториите, върху които изграждането на ВЕИ централи ще има сериозни негативни последици върху местообитанията, биоразнообразието и устойчивата ловностопанска дейност.

Националната стратегия и бъдещото разширяване

На сайта на Министерството на енергетиката може да бъде открит и публикуваният проект на Национална стратегия за устойчиво енергийно развитие.

В него е посочен стратегическият план на нашата държава за развитие на соларните централи, както и мощностите за добиване на енергия чрез тях, които трябва да постигнем до 2050 г.

Ако към 2023 г. мощностите за добив на електроенергия от фотоволтаични централи (ФЕЦ) у нас са били 2,6 GW, до 2026 г. те трябва да се увеличат до 3,9 GW, а до 2030 г. трябва да бъде постигнато над двойно увеличение спрямо сегашните мощности – до 5,5 GW.

Към 2050 г. мощностите за производство на енергия от ФЕЦ трябва да достигнат 11,8 GW.

Това означава, че до 2050 г. територията на България трябва да бъде покрита с още около 270 000 ха (2700 кв. км) фотоволтаични панели.

Конкретни екологични рискове

Може да се каже, че за устойчивата ловностопанска дейност гигантските соларни паркове представляват дори по-голяма заплаха от ветроенергийните такива.

Негативното им въздействие върху биоразнообразието като цяло и дивеча в частност е свързано със:

● загуба и фрагментация на природни местообитания, тъй като ограждането на достъпа до енергийните мощности ги прави непригодни за обитаване от диви животни, а често създава и предпоставки за инциденти с диви животни;

● бариерен ефект, чрез който се ограничава придвижването на животните вътре в самото местообитание или между местообитанията;

● влияние върху хидроложкия режим на съответните райони, тъй като почистването и охлаждането на панелите изисква съществени количества вода. Неслучайно подобни паркове най-често се строят в близост до водоизточници;

● опасно привличане на дивите животни – т.нар. огледален ефект или „ефект на езерото“. Например водоплаващите често бъркат подобни площи с водна повърхност, а видове, които пият вода „на крило“ (като лястовици, бързолети и др.), се нараняват сериозно или загиват при подобни сблъсъци;

● безпокойство и загуба на ориентация от електромагнитните вълни на електропроводниците, което се явява значим проблем – особено при мигриращите видове, и още редица други фактори.

Заключение: търсене на баланс

С оглед постигането на баланс между изпълнението на европейските политики и националните ангажименти на България, свързани с тях, но и защита и отстояване на националните ни политики за опазване на природата и биоразнообразието, общността на българските ловци, в лицето на НЛРС-СЛРБ, настоява решенията за строеж на възобновяеми енергийни мощности да се съобразяват на първо място с интересите на природата, при зачитане мнението на местните общности (част от които са и ловците), и апелира за изработване на ясни законодателни механизми в подкрепа на това.

Това е и един от ключовите проблеми, които организацията ще изложи на вниманието на бъдещите народни представители в обществената си кампания „Избори на прицел“, която стартира в началото на март.

Последвайте ни във FACEBOOK!